Градински чай

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Lamiaceae триб: Mentheae род: Пламъче (Salvia) вид: Градински чай (S. officinalis)

Научно наименование

Salvia officinalis Linnaeus, 1753

Градински чай в Общомедия

[ редактиране ]

Градинският чай (Salvia officinalis) е вид покритосеменно растение от семейство Lamiaceae. Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове от рода Salvia.

Видът е разпространен в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.

Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява.

Градинският чай представлява малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове.

Съдържа 1 – 2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол – 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) – 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.

Приложенията и ползите, които му се приписват, са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:

• Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;^[2]
• консервиращи овкусявания, например на сирене;
• като подправка в готвенето.

В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.

Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.

Имена на културни видове са:

• Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
• Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
• Berggarten, с големи листа;
• Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
• Alba, с бели цветове,
• Lavandulaefolia, с малки листа.

Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е заимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че „няма от какво да умре човек, който гледа градински чай“: "Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.

• Градински чай – Действие и приложение Архив на оригинала от 2008-03-31 в Wayback Machine.