Дивият керевиз[1] (Anthriscus cerefolium), наричан още кервел, шушан или балдаролистен азмацуг[1], е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникови, използвано в кулинарията като подправка. Растението е включено в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]
Използва се за подправяне на храни със слаб вкус като птиче месо, някои морски дарове и млади зеленчуци, за овкусяване на оцет от бяло вино и като поръска на меки сирена.
Етеричномаслено растение, разпространено в Югоизточна Европа и Западна Азия. В България се среща в цялата страна, но предимно в Родопите и Централна Стара планина до 1100 м надморска височина. Предпочита хладни сенчести места.
Ползва се като билка. Не бива да се бере от неопитни билкари, защото може да се сбърка с отровния бучиниш (Conium maculatum) или с дивия магданоз, син. лъскавче (Aethusa cynapium), който също е токсичен.
Любителите кулинари могат да го отглеждат като балконска подправка в саксия от закупени семена.
Съставка е във френската подправкова смес „фин ерб“ (fines herbes), която съдържа още магданоз, естрагон и див лук (резанец, чайвз). Някои готвачи го наричат „магданоз на гастронома“. В ястията се слага накрая, защото при топлинна обработка се губят вкусовите му качества.
В традиционната българска кухня се използва леко попарен като салата или туршия.
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол |
|---|
| Anthriscus cerefolium | |
|---|
| | Scandix cerefolium | |
|---|
|
|
|---|
| | Зелени подправки | |
|---|
| | Подправки | |
|---|
| | Смеси от подправки | |
|---|
| Семена, ядки и плодове,
ползвани като подправки | |
|---|
| Химически вещества,
ползвани като овкусители,
ароматизатри, набухватели,
консерванти и оцветители
| |
|---|
| Течни овкусители
и мазнини (масла) | |
|---|
| Други продукти,
ползвани като овкусители
и кулинарни добавки | |
|---|
|
