Селото е разположено на 610 m надморска височина в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 km североизточно от Къпиняни. На 2 km южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 km на север е границата със Северна Македония.[2]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1890 година в селото е отворено румънско училище, което работи периодично до 1910 година. В едната от двете църкви на селото се служи на румънски, а в другата „Свети Никола“ на гръцки и за кратко на румънски.[7]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите.[2]
От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[11]Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лугунци има 50 къщи власи християни.[12]
В 1925 година около 70 семейства се изселват в Румъния и са настанени в добруджанското село Капакли.[13] На тяхно място са настанени няколко семейства понтийски гърци, бежанци от Турция,[2] които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[14] В 1926 година името на селото е сменено на Лангадия.[15]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато много от жителите му бягат в Югославия, а по-малка част са заселени в мъгленските полски села. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 83 гърци бежанци и 480 власи.[2]
След нормализирането на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]
Лугунци към началото на XXI век е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[16]
Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[19]
Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[18][20]
Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[16]
Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[18]
Починали в Лугунци
Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
↑ абвгдеНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
