Якоруда е разположена източно от град Разлог, по горното течение на река Места на гористия родопски рид Бунтишка. На юг и изток е заграден от Родопите, а на север и запад – от Рила.
История
Развалините на тракийското светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище в местността около Якоруда още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките, през които преминава римски път, съединяващ Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа Егнация. За това свидетелстват останките на двете крепости: Калята, която се намира под града, и Градището край Черна Места.
Край града са разкрити останки на църква с некропол от края на V век, разрушена в края на VI или началото на VII век и отново възстановена през XIII-XIV век.[4]
В Османската империя
През османското владичество Якоруда е част от вакъфа на великия везир Кара Мустафа и от 1508 г. е освободена от някои данъци според привилегиите, давани на вакъфските селища. Към средата на XVII век Якоруда е най-голямото селище в Разложко.
Якоруда започва да се съживява от османските погроми през първите десетилетия на XIX век. Настъпилият подем в живота на българския народ през Възраждането намира израз и в развитието на селището. Освен скотовъдството, в продължение на много десетилетия катранджийството осигурява поминък на голяма част от населението. Съприкосновението с външния свят, с хората от всички краища на страната е фактор, който допринася за подема на възрожденския процес в Якоруда. В 1835 година е построена църквата „Свети Никола“, която обаче е разрушена при наводнение в 1927 година.[5]
Якоруда, село равно по големината с Белица; намира се по същата посока от Мехомия, 6 часа път. Разположено на левия бряг от едноименната река. От източната му страна се издига една вейка от Доспат, покрита с гъста гора, бор и бук. Земеделието върви слабо, понеже почвата не възнаграждава работника; жителите се предават на скотовъдство и кираджилък. През Якоруда – Аврамово минува пътят за Пазарджик. Църквата „Свети Никола“ е едновремешна, тясна и тъмна. До нея е училището със 120 ученика, мъжки и женски и 2 учителя. И тук е останала кула от времето на яничарете. В петък става пазар главно на бабечанете. Къщи 500, наполовина български и помашки.[7]
“
Обръщение на българското население от Якоруда и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
В началото на ХХ век мнозинството от християнските жители на Якоруда е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 г. християнското население на Якоруда се състои от 2920 българи екзархисти, 104 българи протестанти и 78 цигани. В селището функционира българско основно училище.[9]
В 1909 година е създадено читалище „Светлина“.[10]
На 9 октомври 1913 година е открита Якорудската смесена прогимназия.[12]
През 1925 година в Якоруда е основана трудова горска производителна кооперация „Мусала“. Към 1935 г. тя има 177 членове.[13] В 1927 година Якорудската популярна банка започва да издава „Якорудски кооперативен вестник“.[14]
Със закон от 9 септември 1964 година Якоруда е обявена за град.[15]
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
↑Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 15.