PROFILPELAJAR.COM

Сунгурларе
	Сунгурларе
	; Площад „Св. св. Кирил и Методий“
	Сунгурларе Сунгурларе Сунгурларе
Общи данни
Население	3207 души (15 март 2024 г.); 80,4 души/km²
Землище	39,88 km²
Надм. височина	178 m
Пощ. код	8470
Тел. код	05571
МПС код	А
ЕКАТТЕ	70247
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Сунгурларе; Димитър Гавазов ; (ДПС; 2023)
Адрес на общината
	ул. „Георги Димитров“ 2; тел.22 – 04,25 – 14: ; [mailto: е-поща]
	Сунгурларе в Общомедия

Сунгурла̀ре е град в Югоизточна България. Намира се в област Бургас, в близост до град Карнобат. Градът е административен център на община Сунгурларе. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 3206 души по настоящ адрес и 3577 души по постоянен адрес.

География

Сунгурларе е разположен в едноименната Сунгурларска долина, която се простира от с. Мокрен до с. Лозарево, на 81 км западно-северозападно от областния център Бургас, на 336 км от столицата София, на 50 км източно от Сливен, на 44 км северно от Ямбол, на 28 км западно от Карнобат и на 13 км източно от с. Мокрен, на 189 м н.в. в подножието на южен склон в Източна Стара планина.

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Характеризира се с мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен. Валежите са недостатъчни. Не падат големи снегове, но се образуват навявания и преспи поради силните северни ветрове.

История

Районът е обитаван от антични времена. В землището на Сунгурларе са открити останки от селище, обитавано през късножелязната епоха, както и няколко големи тракийски надгробни могили, намирани са керамични съдове и римски монети. Не са известни никакви исторически данни за времето, когато е създадено Сунгурларе като българско селище. Може да се приеме обаче, че с превземането на Карнобатско и други градове от Североизточна Тракия след битката при Черномен (1371 г.), Сунгурларската долина също попада под османска власт. По време на османското владичество селището е било разположено на около километър северозападно от сегашното си местоположение (в горите над местността Ичмята). Впоследствие жителите се заселват в днешното землище на града. Селището е упоменато в турски регистри от XVI в. под имената Сьонгурларе и Сонгурлар. Според тях през този период населението на Сунгурларе в по-голямата си част е било турско. По време на Руско-турската война освободителните войски преминават през Сунгурларе на 21 и 22 януари 1878 г. След Освобождението от Котелско и Нейково се преселват ок. 20 семейства в Сунгурларе, а местните турци се изселват на юг. За Сунгурларе споменава посетилият го през 1884 г. Константин Иречек: „Сунгурларе е прилично село с 272 къщи. То лежи на шосето от Карнобат за Върбица и при богатствата на своята околност има известно бъдеще“. През 1882 г. е учредено Народно читалище „Просвета“, а четири години по-късно (1886 г.) е открито и училище „Св. св. Кирил и Методий“ (дн. СОУ „Христо Ботев“). През 1900 г. правителството на д-р Васил Радославов прави опит да върне натуралната форма на данъка десятък (в периода 1895 – 1900 г. данъкът е паричен), но това става повод за селски надигания и бунтове в различни краища на страната, влючително и в Сунгурларско. В началото на 1908 г. поради нарасналите нужди и по искане на Общинския съвет е открита Телеграфно-пощенска станция. Установена е телефонна връзка с Карнобат. По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) Сунгурларе и близките села отдават 44 жертви. През 1921 г. завършва строежът на църквата „Св. Архангел Михаил“ (всички икони са подарени от сунгурларци). По време на събитията от лятото и есента на 1923 г. в Сунгурларско няма особени вълнения, но въпреки това в селото пристигат четници от ВМРО заедно с военни части, които да охраняват селата от долината. През 1927 г. е учредена Популярна банка „Сунгурларска долина“, а през следващата 1928 г. е създадена Производителна лозаро-винарска кооперация „Сунгурларски мискет“.

През пролетта на 1941 г. в сградата на училището временно са настанени немски войски. През периода 1941 – 1944 г., въпреки честите акции на партизанския отряд „Смърт на фашизма“ в близките села, от Сунгурларе няма партизани, но местните дейци на нелегалната БРП(к) са арестувани. През лятото на 1944 г. в Сунгурларе са настанени жандармеристи от Сливен за охрана на селата. На 9 септември 1944 г. новата власт е провъзгласена от сформирания ОФ комитет. На 12 септември през селото преминават съветски войски. В заключителния етап на войната (1944 – 1945) от Сунгурларе участват 95 души, от които са убити 8 (за увековечаване на паметта им през 1969 г. е издигнат скромен паметник). През 1945 г. е създадено едно от първите в страната ТКЗС. Същата година е учредена Трудово-производителна кооперация (ТПК), а през 1952 г. е създадена машинно-тракторна станция.

На 4 септември 1974 г. селището е обявено за град с указ на Държавния съвет на НРБ. Във връзка с 13-вековния юбилей на България е открита нова сграда на пощенската станция (1981 г.), а през 1988 г. е открита и музейна сбирка по лозаро-винарство.

Население

Населението на Сунгурларе наброява 3654 жители (по данни от 2005 г.), предимно християни. Има общност от роми, определящи се за турци. Естественият прираст на града е отрицателен.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	2252
1946	2575
1956	3434
1965	3754
1975	3586
1985	3680
1992	3750
2001	3691
2011	3226
2021	3219

Етническият състав включва 1921 българи, 330 турци и 156 цигани.^[2]

Обществени институции

Районно полицейско управление
Народно читалище „Просвета“ 1882
Общинска администрация
СОУ „Христо Ботев“
ДГС Сунгурларе
Общинска болница
Пощенска станция
Банка ДСК
Музей по лозаро-винарство
Информационен Бизнес център
ОДЗ „Слънце“
Общинска служба по земеделие
ПК „Сунгурларски мискет“

Икономика

Добре развито е земеделието и отглеждането на зърнени култури. Като традиционен местен поминък от векове се е наложило отглеждането на лозови насаждения (сорт Сунгурларски мискет). През 1978 г. е открит Завод за хидравлични елементи (ЗХЕ) „Младост“, като поделение на МЗ „Бончо Шанов“ – Казанлък в системата на ДСО „Хидравлика“, който изработва дроселиращи клапани за тръбен монтаж за нуждите на мотокаростроенето и за различните хидравлични системи в селскостопански, транспортни и стационарни машини. Местният Винпром „Винекс Славянци“АД е сред най-авторитетните винопроизводители в България. Със своите 6300 дка лозови масиви той произвежда висококачествени трапезни и бели вина, ракии, вермути и аперитиви за местния пазар и износ, като е търсен и уважаван партньор на много чуждестранни винопроизводителни предприятия.

Личности

Родени

Антония Малинова, актриса
Пламен Гетов, футболист

Свързани с града

Тони Дачева, попфолк певица

Забележителности

Местността Ичмята, за която има легенда, че именно там християнска девойка е намерила смъртта си, за да не приеме мюсюлманска вяра.
Музей по лозарство и винарство.
Общ паметник на загиналите сунгурларци в Отечествената война и Тодор Живков по случай 100 години от рождението му (2011 г.).
Паметна плоча на мястото, където през 1900 година е проведен бунт срещу данъка десятък.

Редовни събития

14 февруари – празникът на светията Трифон Зарезан се чества като ден на града.
Първата събота на юни всяка година се провежда Мегданско увеселение „Долината на лозите пее и танцува“.
6 септември – празник на Сунгурларе по случай обявяването му за град.
Последната събота на октомври се провежда Национален фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Спорт

Местният футболен клуб ФК „Сунгурларска долина“ е със сериозни традиции, въпреки че не изживява най-добрите си дни. Един от малкото отбори, които през цялото си съществуване са носили едно и също име и то никога не е променяно. Клубът е два пъти осминафиналист на Републиканското селско първенство (преди 1974 г.), а също така и многократен окръжен първенец. ФК „Сунгурларска долина“ има шест сезона във В група, както и три сезона в т.нар. „зонови групи“. През 1994/95 година се бори за влизане в Б група, но е изваден заради съмнителни обвинения в корупция, базиращи се най-вече на твърденията на футболист от Стралджа от ромски произход.

Класиране в последните сезони:

2008/2009 – Западна Б областна група – 7-о място 26 13 1 12 72:50 40

Отборът регистрира най-слабото и класиране в историята.

След посредствен есенен полусезон тимът прави силна пролет в началото и в един момент дори има шанс да се пребори за промоция.

След поражение в Руен с 0:2 обаче следва истински срив, който завършва с домакинска загуба 2:4 от скромния отбор на Балкан (Прилеп).

2008/2009 – Северна Б областна група – 6-о място 18 9 0 9 45:45 27

2007/2008 – А Областна група – 13-о място 26 6 3 17 35:78 21 (изпада)

2006/2007 – Северна А областна група – 5-о място 26 14 2 10 62:40 44

2005/2006 – А Областна група – 18-о място 10 3 0 7 18:28 9 (плейофи)

2005/2006 – А Областна група – 5-о място 12 3 1 8 24:55 10 (редовен сезон)

2004/2005 – няма отбор

2003/2004 – няма отбор

известни треньори на отбора: Димитър Димитров-Херо, Христо Димитров-Ричката, Марю Митев (над 20 сезона), Христо Атанасов (играещ треньор за 1 сезон), Радостин Терзиев (от 2009 година).

В началото на 70-те години ДФС „Сунгурларска долина“ има и баскетболен мъжки отбор, който се състезава във 2-ра група на зона „Загоре“.