Въ̀лчи дол е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до град Суворово. Той е административен център на община Вълчи дол. Старото му име е Курт дере. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3027 души по настоящ адрес и 3109 души по постоянен адрес.[2]
През 1909 г. през Вълчи дол е преминала първата влакова композиция. Има гара на железопътна линия Повеляново – Добрич – Кардам. Търговията и занаятчийството разцъфтяват, поставено е началото на една от най-големите зърнени бази в страната. Появяват се първите промишлени предприятия и работилници, врати отваря и наричаната някога „огнена мелница“. Вълчи дол е първото село с дизелова електроцентрала („юзина“), построена през 1929 г.
Имената на жители на селото попадат в криминална хроника от 1923 г.[3]
Дирекция „Социално подпомагане“ с 2 структурни отдела: „Социално подпомагане“ и „Закрила на детето“
Забележителности
Във Вълчи дол, на северния склон на хълма „Кушу баир“, на около 500 m източно от градски парк „Съби Дичев“, се намира единствената ски-писта в Североизточна България: много привлекателно място за туристи през зимата. Пистата е с дължина около 250 m. Съществува проект пистата да се удължи с още 100 m.[7]
Театър
През втората половина на 1950-те и началото на 1960-те години Вълчи дол има силна самодейна театрална трупа. В нея участват основно учителите от гимназията, служители от читалището, медицински служители и някои ученици от горните класове на гимназията. Актьори като Преслав Петров и Венета Славчева от Варненския театър съветват трупата. Пиеси като „Женско царство“, „Камък в блатото“, „Рози за д-р Шомов“, „Вампир“, „Наимичка“ и други са представяни от трупата.
Духов оркестър
В историята на Вълчи дол има няколко духови оркестъра. Първият е създаден през 1961 г. от Славчо Симеонов. Последният е съставен главно от ученици и няколко корепетитора от гр. Добрич. Дългогодишен диригент на оркестъра е Славчо Симеонов.
Мъжка певческа група
Възродена е мъжката певческа група, радваща вълчидолската публика със стари градски песни.
Музеи
Етнографска сбирка с предмети от бита и народни носии към народно читалище „Димитър Благоев“ гр. Вълчи дол.
На един от площадите на града върху градската чешма е поставена скулптура на вълк, животното, на което селището дължи името си.
Футбол
Футболният отбор на Вълчи дол се нарича „Вихър“. Стадионът, на който играе своите домакински мачове, е наречен на олимпийския шампион по борба Петко Сираков, който е родом от Вълчи дол.
Петко Сираков (1929 – 1996), първият световен шампион на България (Истанбул, 1957 г.) по свободна борба, сребърен медалист от Световното първенство в Техеран (1959); олимпийски вицешампион от Мелбърн (1956) по класическа борба; многократен балкански шампион и в двата стила. Баща на футболиста Наско Сираков.
Съби Дичев (1911 – 1943), роден във Вълчи дол, деец на болшевишкото революционно-работническо движение, интербригадист в Испания. Убит в София. Бивш и настоящ патрон на комунистите във Вълчи дол.
Ванилин Гавраилов (р. 1955), поет, издадени стихосбирки „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005) и „Серенада против суета“ (2010), председател на Сдружението на писателите във Варна, завежда PR на община Вълчи дол.
Иво Димов роден на 26 април 1970 г. във Вълчи дол. Футболист (полузащитник), играл за отборите: „Добруджа“, „Черно море“, „Спартак“ (Варна), ЦСКА.
Костадин Бакалов (р. 1947), авиатор
Милена Петрова родена на 07 август 1976 във Варна.Моден дизайнер,чийто бранд носи името Wolf Walley.Популяризира името на град Вълчи дол не само в България,а и в чужбина.Награди “Дизайнер на годината”;”Дамски бранд на годината”; ”Любима марка”.Носител на Почетен знак на община Вълчи дол-2024
Стелиян Донев-STELLko част от култовата група RST.Носител на множество награди,сред които награда от конкурса “Откритие”-награда от организаторите за песента “Някой си отива”.Печели втора награда на EVROFEST с песента “Остани”.Носител на Почетен знак на община Вълчи дол-2024.