Горна Оряховица
Изглед от центъра с общината
Горна Оряховица 43.130393, 25.704082 Горна Оряховица Горна Оряховица
Общи данни
Население	29 423 души[1] (15 юни 2024 г.) 1401 души/km²
Землище	21 km²
Надм. височина	218 m
Пощ. код	5100
Тел. код	0618
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	16359
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023)
Адрес на общината
пл. Г. Измирлиев 5 тел.: 0618/60 – 501; 60 – 203 [email protected]
Уебсайт	www.g-oryahovica.org
Горна Оряховица в Общомедия

Горна Оряховица (изписване до 1945 година: Горна Орѣховица) е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Горна Оряховица е най-големият необластен град в Северна България. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 29 423 души по настоящ адрес и 33 222 души по постоянен адрес.

Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище Горна Оряховица.

Разположен е по поречието на река Янтра, 6,6 km североизточно от областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 m, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 m. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена в посока изток. Височините са прорязани от Търновския пролом на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток са Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Стара Планина, а на север – към Дунавската равнина.

Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70 на година. Положението ѝ в умерено-континентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.

По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, при средногодишна температура за цяла България около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. –31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С.^[2]

Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 l/m². В общината средно през годината падат 565 l/m², което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 m/s.

Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланински характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 m. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.

Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 km югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта Раховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.

• „Пролет“
• „Калтинец“
• „Гарата“
• „Честово“
• „Камънето“
• „Градска градина“
• „Захарни заводи“
• „Пожарната“

По данни на Националния статистически институт населението на града към 31.12.2022 г. е 25 764 жители.^[3] По брой на населението Горна Оряховица е по-голям от най-малкия областен град – Смолян.^[4] По данни от ГРАО от 31 декември 2023 г. населението на града възлиза на 29 550 души, което поставя Горна Оряховица на второ място във Великотърновска област и на 31-ва позиция в България.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2022 година:^[5][6][7][8]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[9][10]

Година на преброяване Численост 1934 10 642 1946 12 832 1956 18 863 1965 26 299 1975 34 181 1985 40 890 1992 38 914 2001 35 404 2011 31 863 2021 26 389

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство.

• Православна църква „Свети Атанас“
• Православна църква „Свети Георги“
• Православна църква „Свети Иван Рилски“
• Православна църква „Света Троица“
• Православна църква „Свети Никола“
• Православна църква „Успение Богородично“
• Православна църква при манастир „Свети Пророк Илия“

• Евангелска църква
• Църква на адвентистите от седмия ден

Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр.н.е. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от V век пр.н.е. до I век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на славяните през VI – VII век. Няма материални следи от уседнал живот в периода между VII век и XII век.

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.

С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.

Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак. През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 % от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център и е най-големият в Северна България.

При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[12]

При строежа на захарната фабрика в града, за няколко години в района около Гарата живеят чехи и италианци.

Цепелин се разбива в местността „Камъка“ през 1917 година. През 20-те години на XX век в града за кратко съществува толстоистка колония.^[13]

През 1925 г. в града се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив. От 1950 до 1960 г. в Горна Оряховица е съществувало Народно военно въздушно техническо училище „Васил Коларов“.

Мащабна реконструкция на градския център започва през юни 2017 година.

• 1839 г. – В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
• 1864 г. – Образува се Горнооряховска околия
• 1869 г. – На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от възрожденеца Вичо Грънчаров, учителя Радко Радославов род. 12 юли 1841 в Златарица, обл. Велико Търново, председател на дряновския революционен комитет, Елена Грънчарова и др.
• 1870 г. – Горна Оряховица става град
• 1876 г. – На 28 май в града турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по-рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
• 1877 – 1878 г. – В Освободителната война участват 130 опълченци от Горна Оряховица
• 1891 г. – На 18 октомври е положен първият камък на паметника на Г. Измирлиев
• 1882 г. – Създават се окръзи – Г. Оряховица към В. Търново
• 1895 г. – В Г. Оряховица е открита първата болница
• 1895 г. – За първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
• 1910 г. – 6 септември – тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
• 1914 г. – На 9 август се ражда писателя Петър Бобев
• 1922 г. – В Г. Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
• 1925 – 1932 г. – Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир
• 1932 г. – Горнооряховският панаир се премества в Пловдив
• 1949 г. – Г. Оряховица става окръжен град. Окръг Г. Оряховица съществува до края на 1950 г.
• 1953 г. – В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл „Сидер войвода“
• 1973 г. – 2 юни откриване на музея в Г. Оряховица с над 10 000 експоната

 Основна статия: Кметове на Горна Оряховица

На местните избори през 2023 г., за кмет на града е избран Николай Рашков (Пряка демокрация.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• Череповец, Русия (1998)
• Сигетсентмиклош, Унгария (2004)
• Стате, Италия (2007)
• Смолевичи, Беларус (1998)
• Рошиори де Веде, Румъния (2003)
• Варен (Мюриц), провинция Мекленбург-Предна Померания, Германия (2001)
• Нарва, Естония (2012)
• Миргород, Украйна (2013)
• Бююкчекмедже, Турция (2013)

На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „CBA“, „Kaufland“ и магазин „ПЛЮС ДИСКАУНТ“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „Лидл“.

Горна Оряховица е важен енергиен център за региона. В града се намира клон на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, който обслужва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.

Складова техника АД е един от най-реномираните и най-големите производители на кранове, различни подвижни платформи и електроуреди. Фирмата Бултраф ЕООД е специализирана в производството на различни видове трансформатори. В града се намира и фирмата „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД.

В града се намира най-голямата захарна фабрика на Балканите Захарни заводи. В Горна Оряховица се намират още няколко големи фирми производители на сладкарски изделия. В града има фабрики за производство на салати и месокомбинат.

Оста на паневропейски транспортен коридор IX минава през нейната територия (свързващ Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров).

Град Горна Оряховица се обслужва от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София – Варна) и I-5 (Русе – Момчилград), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с направленията изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора.

Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в републиканската – 6 линии, като двата първокласни пътя – София – Варна и Русе – Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г. Оряховица е „Янтра транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип.

Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини „Фадрома“, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация.

От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв.:

• автобусен парк с рециклирани автобуси „КАРОСА“ – 20 бр. и „ИСУЗУ“ – 4 бр.;
• товарен парк с големотонажни самосвални автомобили „МЕРЦЕДЕС“ и „МАН“ – 4 бр.

За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.

Градският транспорт в града се обслужва от „Янтра транспорт“ и поддържа 5 градски линии – 1, 1А, 2, 3, 4, 10, 44. Други големи превозвачи са „Турбо“ – частни превози, и „Бъчварови“.

• Автобусна линия № 1: ЖП гара – Пролет – Стадион „Локомотив“-автогара-Център-ПГЕЕ „М.В.Ломоносов“ – ул. 19-ти февруари-индустриална зона – ЖП гара
• Автобусна линия № 1А: ЖП ГАРА – индустриална зона – ул. 19-ти февруари – ПГЕЕ-Център-Автогара – ст. „Локомотив“ – Пролет – ЖП гара
• Автобусна линия № 3: жк. Пролет – ПГЕЕ „М.В.Ломоносов“ – Център „Княз Борис“ Захарни Заводи – Терминал – Д. Оряховица
• Автобусна линия № 10: автогара-Център – ПГЕЕ – жк. Пролет – ЖП гара – локомотивно депо – Първомайци – В. Търново

В Горна Оряховица не е напълно завършен монтажа на контактната окачена мрежа за тролейбусен транспорт. Изградено е било трасе от железопътната гара, минаващо през квартал Пролет, Центъра на града и стигащо до град Лясковец.

Горна Оряховица е най-голямата жп гара в Северна България. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови връзки между различни направления в страната. През Горна Оряховица минават две жп линии: София – Варна и Русе – Подкова. От гарата започва жп линия до Лясковец (преди 2001 г. до Елена). От гарата има всекидневни бързи и пътнически влакове по направления за редица градове и възлови жп гари:

• Левски – Плевен – Мездра – София,
• Бяла – Русе – Разград – Самуил – Силистра,
• Търговище – Шумен – Каспичан – Синдел – Повеляново – Варна,
• Велико Търново – Трявна – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Пловдив (Стара Загора – Димитровград).

В Горна Оряховица са разположени структури на „Български държавни железници“ и Държавно Предприятие „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“. Регионално управление на БДЖ, на 13 етажа, е в непосредствена близост до гара Горна Оряховица. Локомотивно депо Горна Оряховица обслужва направленията до София, Варна, Русе и Стара Загора. Коловозите на гарата са достъпни за лица с двигателни особености.

Дължината на железния път на територията на община Горна Оряховица е 28,1 km, а общата дължина на жп коловози/линии на територията на железопътна секция Горна Оряховица е 1318 km. Гара Горна Оряховица Разпределителна има голямо значение в обработката и разпределението на товарните превози.

През Горна Оряховица минават следните международни направления:

• 1. Истанбул – Одрин – Свиленград – Стара Загора – Велико Търново – Бяла – Русе – Гюргево-север – Виделе – Букурещ;
• 2. София – Плевен – Бяла – Русе – Гюргево-север – Виделе – Букурещ – Браила – Киев – Конотоп – Брянск – Москва.

Жп линии София – Варна и Русе – Подкова осигуряват връзка на Горна Оряховица с посоките изток-запад и север-юг и поставят града в много благоприятно положение за превоз на товари и хора.

 Основна статия: Летище Горна Оряховица

От 1995 година летище Горна Оряховица (GOZ) е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване.

Обсъжда се въпросът за отдаване на летище Горна Оряховица на концесия.

Данни за „Летище Г. Оряховица“ ЕАД:

• Дължина на пистата 2500 m. Широчина на пистата 45 m. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека.
• Най-близки търговски летища – летище Варна; летище София; летище Букурещ.

На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД в гр. Горна Оряховица обслужва населението на четири общини – Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица или население над 100 000 души. Болницата разполага с четириетажна сграда и предлага стационарна медицинска помощ. Общият ѝ персонал е 286 човека, от които 117 са лекари. Болницата има 274 легла в 14 различни отделения. Към болницата има аптека, пералня, кухненски блок, заведение за бърза закуска с рум сървис (доставка за болните в стаята/стаите на безалкохолни напитки, вечеря, вилици, закуски, малки подаръци, ножове, обяд, чинии) за пациенти с двигателни/зрителни\слухови особености, автомобилен парк и кислородна станция.

Горна Оряховица разполага с 37 практики за първична медицинска помощ, 40 стоматологични практики, 108 специализирани лекарски кабинета и 9 лаборатории.

На 10,1 km от Горна Оряховица, през Арбанаси, се намира и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.

През 1859 г. Иван Момчилов създава първото училище в града, чийто наследник сега е СУ „Георги Измирлиев“. Действащи училища са:

• Първо средно училище „Георги Измирлиев“ (I СУ) ^[14]
• Второ средно училище „Вичо Грънчаров“ (II СУ) ^[15]
• Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ (ПТГ)
• Професионална гимназия по електротехника и електроника „Михайло Василиевич Ломоносов“ (ПГЕЕ) ^[16]
• Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“ (ПГЛПИ)^[17]
• Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров“ (ПГЖТ)
• Професионална гимназия по хранителни технологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (ПГХТ) ^[18]
• Първо основно училище „Ив. Вазов“ (I ОУ) ^[19]
• Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ (II ОУ) ^[20]
• Трето основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (III ОУ) ^[21][22]

• Читалище „Напредък 1869“. Председател е Атанас Петров. Групи:
  • Хор „Славянско единство“ с диригент маестро Донка Копринкова,
  • ФА „Сидер войвода“ с диригент Георги Петров,
  • МТ „Алтернатива“ с художествен ръководител Симеон Христов,
  • Вокалните групи „Патиланчета“, „Патиланци“ с ръководител Христина Илиева
  • Вокален концертен състав „Нова музика“ с ръководител Аделина Колева,
  • Музикална школа клас пиано с ръководители Йордан Дремов, Снежанка Бакьова,
  • Клас китара и барабани с ръководител Милко Тодоров,
  • Школа по състезателни танци, представена от Клуб по спортни танци „Ксани денс“ с треньор Николинка Колева и балет „Калина“ с художествен ръководител Калинка Генова,
  • Творческо-литературна група „Асен Разцветников“ с координатор Стефка Токмакчиева,
  • Група за стари градски песни „Очарование“ с ръководител Стефка Аргирова.
• Народно читалище „Пробуда – 1904“, ул. „Антон Страшимиров“ Nº 86

• Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ ^[23]
• Читалище „Пробуда – 1904“, кв. „Калтинец“, ул. „Пробуда“ № 20.

• Общинска библиотека Горна Оряховица, Център
• Общинска библиотека филиал в кв. „Пролет“

Във всички училища има библиотека с ученическа литература.

• Институт по захародобив и биопроизводство е създаден в града през 1974 година.

Младежки театър „Алтернатива“ при народно читалище „Напредък – 1869“ – Горна Оряховица

Летният театър в Горна Оряховица е с открита сцена и 2000 седящи места. Културна дейност развива народно читалище „Братя Грънчарови“, основано 2002 г.

• Исторически музей – Горна Оряховица ^[24]

През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:

• Празник на българската култура и славянската писменост – 24 и 25 май
• Празник на град Горна Оряховица – 29 май
• Национален конкурс за камерни танци;
• Национална среща на столетните читалища – всяка година през май;
• Общобългарски читалищен събор – всяка година през май;
• Празник на горнооряховския суджук – 27 май;
• Международен турнир по канадска борба „Златен лъв“ – 28 май;
• Международен младежки конкурс за популярна песен „Нова музика“ – всяка година през юни;
• Международен фестивал на туристическата песен – 3 – 5 юни
• Международен детски фестивал „Раховче“ ^[25]
• Международен фолклорен фестивал – 1 – 6 август
• Национален петропавловски събор на народното творчество
• Годишни концерти на музикалната школа при Читалище „Напредък“.
• Рок фестивал „Горна Open Air“ – последната седмица на септември, НЧ „Братя Грънчарови“

Стадион „Локомотив“ с капацитет 10 500 седящи места, е за тренировки на местния футболен клуб Локомотив ГО. Клуб с история и традиции в българския футбол и 50 сезона в професионалния футбол на България. Представителният мъжки футболен отбор „Локомотив“ играе в Б професионална футболна група и сезон 2014 – 2015 се бори за промоция в елитната републиканска А група. През 2016 – 2017 година футболният отбор играе в новосформираната първа лига.

Стадион „Локомотив“ е ремонтиран – подмяна на покритието от пластмасова трева, ремонт на осветлението, съблекални и др.

Има мъжки хандбален отбор, както и клуб по канадска борба ЛОКОМОТИВ 96 с най-виден представител Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75 kg.

Моника Георгиева (състезателка по лека атлетика в дисциплините 800 и 1500 m и многократна републиканска шампионка) се състезава за лекоатлетичен клуб „Локомотив 2010“ (Г. Оряховица). Треньор ѝ е Стефан Русанов.

В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион „Локомотив“ с площ 32 696 m² и 10 000 седящи места, лекоатлетична писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829 m², спортна зала за акробатика с площ 1080 m², спортна зала „Н. Петров“ с площ 2500 m² и 700 седящи места, зала за борба 1000 m². Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец.

В общинския център има 2 открити басейна. Има и покрит плувен басейн в СУ „Г. Измирлиев“.

В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на Министерството на младежта и спорта следните спортни клубове:

• РК „Локомотив 2004“ – ръгби;
• ЛК „Локомотив-55“ – лека атлетика;
• КЛА „Локомотив 2010“ – лека атлетика;
• СКЛА „Локомотив-26“ – лека атлетика;
• СКБорба „Локомотив“;
• СКБПИСамбо „Локомотив“;
• СКТМ „Боровец“ – тенис на маса;
• СКТМ „Локомотив 50“ – тенис на маса;
• Баскетболен клуб „Локомотив-99“;
• СКАрмрестлинг „Локомотив 96“ – канадска борба;
• „Джим денс“ клуб – спортна акробатика и спортна аеробика;
• Хандбален клуб „Локомотив“
• ФК „Локомотив“ – футбол;
• Федерфутбол клуб;
• Тенис клуб „Царевец“;
• Хандбален клуб „Раховец“.

• Горнооряховски суджук
• Горнооряховско гърне (жили)

Продукти: 1 kg телешки вратни жили, 1 kg картофи, 500 g моркови, 300 g целина (корен), 500 g малки лукчета (балучки), 20 зрънца черен пипер, 500 ml червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус.

Начин на приготвяне: Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200 – 300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, затова по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200 – 300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5 – 6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8 – 9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.

• Ряховската пастърма
• Кайзер пастърма

• Хълм Камъка
• Хижа „Божур“

• Арбанашко бърдо – югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
• Чуруковец – местност, намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква „Св. Троица“.
• Бабенец – северозападния склон по шосето Г. Оряховица – Първомайци – Русе.
• Бахадър – северно от местността Чуруковец и на 1 km източно от Ряхова крепост.
• Белянка – южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
• Блатото – площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.

 Основна статия: Личности (Горна Оряховица)

• Стар сайт на община Горна Оряховица
• Актуална страница на община Горна Оряховица
• Gorna. BG – информационен сайт за Горна Оряховица
• Крепостта Раховец
• Страницата на Горна Оряховица в Invest.bgАрхив на оригинала от 2008-09-14 в Wayback Machine.

Портал „География“          Портал „България“