PROFILPELAJAR.COM

Тръстеник
	Тръстеник
	; Изглед от централната част на Тръстеник
	Тръстеник Тръстеник
Общи данни
Население	4290 души (15 март 2024 г.); 48,4 души/km²
Землище	88,71 km²
Надм. височина	112 m
Пощ. код	5857
Тел. код	06551
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	73359
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община; – кмет	Долна Митрополия; Поля Цоновска ; (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011)
Кметство; – кмет	Методи Сирашки
	Тръстеник в Общомедия

Тази статия е за града в България. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).

Тръстенѝк^[2] е град в Северна България. Той се намира в област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4306 души по настоящ адрес и 4424 души по постоянен адрес.^[3]

География

Град Тръстеник е разположен на 7 км от общинския център Долна Митрополия, на 18 км северозападно от областния център Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..

Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 km².

Морфография

Средната надморска височина на Тръстеник е 112 m. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад – изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 m) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 m).

Геоложка основа

Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище. При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.

Релеф

Релефът е слабо хълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад – изток) – Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран – Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.

Климат

Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от −2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 mm годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май – юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.

Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.

История

На мястото на Тръстеник има разкрити четири могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от I – II век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до XV век.

В средата на 20-те години на XX век по инициатива на Янаки Моллов в Тръстеник е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.^[4]

Политика

Кметове на гр. Тръстеник от периода преди 1989 г. са:

1979 – 1983-Йордан Кузманов
05.19831 – 12.1990-Детелин Духлински

Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:

1991 – 1995 – Валентин Петров Джаровски; БЗНС „Н. Петков“, СДС
1995 – 1999 – Борислав Цветанов Ацов; БСП
1999 – 2003 – Валентин Петров Джаровски; ОДС
2003 – 2007 – Асен Великов Гангов; БЗНС – Народен съюз, СДС
2007 – 2011 – Петър Валентинов Петров; „ДА – Демократична Алтернатива за община Долна Митрополия“ (СДС, ССД, ВМРО, ЕНП)
2011 – 2015 – Васко Йорданов Петков; „Земеделци и демократи за Долна Митрополия“ (БЗНС, ЗНС, СДС, ДСБ, ОДС, ГЕРГЬОВДЕН)
2015 – 2019 – Емил Величков Денков
2019-2023-Методи Сирашки
2023-Методи Сирашки

Икономика

Тръстеник е с най-голямата обработваема площ в община Долна Митрополия, има голям брой регистрирани земеделски производители. Извън града са разположени ферми за отглеждането на едър рогат добитък, складове и сгради за ремонт и поддръжка на трактори и друга земеделска техника. Функционира дървообработващо предприятие.

В землището на Тръстеник се намират останките на промишлен комплекс за отглеждане на телета, създаден по времето на социализма. Разположен на североизток от населеното място, комплексът е бил предвиден за отглеждане и угояване на 21 000 телета. Построени са били шест кръгли халета за угояване на по 3000 телета.

Обществени институции

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.^[5]

Църковен храм „Свето Успение Богородично“

Основна статия: Успение Богородично (Тръстеник)

Храмът „Свето Успение Пресвета Богородица“ е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е извършена от Илия Пефев през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са дело на Нестор Траянов.^[6] До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.

Служили свещеници^[7]

Никола Гучилов Буров (поп Никола), 1898 – 1902 г.
Рафаил Божков Монов, 1902 – 1937 г.
Иван Тодоров, 1937 – 1944 г.
Николай Ангелов Нинов, 1939 – 1941 г.
Христо Стоянов Христов, 1941 – 1946 г.
Димитър Стоянов Цолов, 1946 – 1967 г.
Василий Стоев Вълков, 1946 – 1955 г.
Стефан Тодоров Георгиев, 1967 – 1971 г.
Христо Христов Дичков, 1971 – 2000 г.
Стефан Пачков Радински, 2000 – 2022 г.

Действащо народно читалище „Неофит Рилски“

Основателите на читалището в град Тръстеник са главният учител в Плевен Нестор Марков, Симеон Романов, Николчо Доровски Коце Конов, Парашкев Монов, Мичо Захариев, Дано Маринов и други.

Културни и природни забележителности

Паметник – костница на загиналите във войните през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. от град Тръстеник
Паметник бюст на Майор Павел Лазаров Павлов
Памтник на Фердинад Александров
Паметник на Никола Доровски

Редовни събития

Празник на града – Спасовден, празнува се 40 дни след Великден;
Отдаване почит на загиналите във войните за обединението на България – 6 май

Традиционен кукерски празник „Кьорава кобила“ – Ивановден^[8]

Ритуалът „Кьорава кобила“ е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищния деец Симеон Кънчев, а тя гласи:

„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на османската власт, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта ѝ. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Ивановден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващия си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъка си към Османската империя. От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Ивановден, младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.

Ритуалът „Кьорава кобила“ започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата“ и нейните спътници. В групата задължително присъстват:

„кобилата“ – дървена конструкция, завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения, придаващи комедийност на образа.
„старец“ – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата.
„булка“ – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
„младоженец“ – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.
„поп“ – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
„доктор“ – лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;
„баба с бебе“ – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна за детето
„магаре“ – човек, който носи даровете.

Посетеният от групата на „кьоравата кобила“ дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението. Там се „разиграват“ „кобилите“, „раждат“ се малките кончета, попа венчава младоженците и др.^[9]

Известни личности

Родени в Тръстеник

Павел Лазаров Павлов – полковник, летец – герой, загинал през 1943 г. в защита на небето над София през Втората световна война
Никола Пенков Доровски – поет, написал книгата „Открадната младост“, учил право в Софийския университет, антифашист, политзатворник, партизанин, убит през 1944 г. и хвърлен в р. Искър.
Фердинанд Александров Канджов – антифашист, политзатворник, партизанин, обесен през 1943 г.
Антон Балтаков – генерал, герой от Първата Световна война

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедия А-Я, 1999 г., БАН
↑ www.grao.bg
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 35.
↑ methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
↑ Н. Мончев; по данни на Отец Хр. Хр. Дичков, запазени в църквата
↑ www.culture-dm.com // Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 2015-01-05.
↑ www.culture-dm.com^{[неработеща препратка]}