Илия Пефев |
|
|
Роден |
|
---|
Починал |
|
---|
Националност | България |
---|
Илия Пефев Христов Фръчковски е български художник – живописец.
Биография
Илия Пефев е роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов. От 1922 година членува в Дружеството на независимите художници.
В началото на творческия си път Пефев създава творби предимно на селска тематика. През 1926 година участва в обща художествена изложба в Прага, където получава висока оценка за работата си. В по-късните си творби се ориентира към портрет, многофигурни композиции, натюрморт, но има композиции и с политическа и историческа насоченост.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, художествената галерия във Враца и в други галерии в страната.
През 1969 година е награден с орден „Кирил и Методий - I степен“, а през 1979 година – с орден „Червено знаме на труда“.[1]
Църковна живопис
Наред с кавалетната живопис, Илия Пефев работи усилено в областта на църковната стенопис. В периода 1924 – 1926 година, заедно с колектив от художниците Господин Желязков, Стефан Иванов и Никола Маринов, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев, Пефев участва в изписването на катедралния храм „Свети Димитър“ във Видин.[2] В 1936 година заедно с Георги Желязков, Георги Богданов и Александър Давидов довършва стенописите в троянската църква „Света Параскева“.[3] Между 1938 и 1940 година Пефев работи по стенописите на църквата „Света Параскева“ в град Бяла Слатина.[4] През 1940 е нает да изрисува иконостаса и стените в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в село Рогозен. [5] През 1942 година изографисва църквата „Успение Богородично“ в Тръстеник. През 1949 година работи по църквата „Успение Богородично“ в София.[6] През 1957 изографисва притвора на Черепишкия манастир, следвайки реалистичния стил на иконописта в храм-паметника „Свети Александър Невски“.[7] През 1967 година под ръководството на професор Никола Кожухаров, Илия Пефев и Невена Кожухарова работят по стенописите в църквата „Света Троица“ в Добрич.[8] Дело на Илия Пефев и Григор Димитров са стенописите в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница.[9]
Родословие
Бележки
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Информация за храм „Свети Димитър“, Видин
- ↑ Църква „Св. Параскева - Петка“ – гр. Троян // Официален туристически портал на община Троян. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Църква „Света Параскева“, Бяла Слатина, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
- ↑ Информация за Храм „Св. св. Кирил и Методий“ - Рогозен, сайт на Община Хайредин
- ↑ Църква „Успение Богородично“, София, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
- ↑ Информация за Черепишкия манастир Архив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine., www.mezdra.archbg.net
- ↑ Църква „Св. Троица“ в гр. Добрич Архив на оригинала от 2015-02-16 в Wayback Machine., pravoslavie.bg
- ↑ Ставрев, Драгомир. Православен храм „Св. св. Кирил и Meтoдий“ // Община Сливница, 7 април 2009. Посетен на 10 април 2016.