Данаил (Натанаил) Несторов Траянов е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.^[1] За разлика от предходника си Дичо Зограф от Тресонче и учениците му, Данаил Несторов е привърженик на новия академичен стил в живописта, въведен вече в Сърбия и в някои светогорски ателиета.^[2][3]

Данаил Траянов е роден в 1870 в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Баща му е известният иконописец Нестор Траянов, а дядо му е Траян Негриев. Данаил учи в българското училище в Галичник и изучава образопис при баща си, с когото работи из България и Влашко.^[1]

Данаил често работи из България – в 1896 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец,^[4][5] и Влашко с баща си и с Йосиф Михайлов до 1894 година. Рисуват иконите в „Успение Богородично“ в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Николай“ в Драча, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в „Свети Георги“ в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.^[6]

В 1898 – 1899 година работи с Нестор Траянов и Георги Исачев в Свищов. Работят в гробищната църква „Свети Дух“.^[6] От 1900 до 1908 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Овентий Исачев и Алексо Василев.^[6]

След 1908 година, след оттеглянето на баща му, Данаил започва да твори самостоятелно, но първата му самостоятелна работа е от 1900 година – иконите в църквата „Света Троица“ в Плевен, където му помагат братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев, под надзора на Нестор Траянов.^[1] Дело на Данаил Несторов е иконата на владишкия трон в плевенската църква „Света Параскева“,^[1] както и на иконостасните икони, изписани в 1903 година.^[7] След това рисува стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в 1904 година в Кула.^[1] Твори в плевенските села Николаево, Вълчитрън, Върбица, Одърне и в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Катуница в 1908 година.^[1] Работи и в селата Садовец, Махалата, Брест, Гиген, Гигенска махала в същата 1908 година.^[1]

По същото време с баща си Данаил твори и в ломските църкви „Света Богородица“ и „Свети Никола Нови“.^[1][8][9] Дело на Данаил са също така иконите в село Ново село, Видинско, в църквата „Света Богородица“ и някои стенописи от църквата „Свети Никола“, където отново му помага Овентий Исачев.^[1] Данаил твори и в „Свети Георги“ в село Шеф с Алексо Василев, Гомотарци, във видинската църква „Свети Димитър“, където негово дело са иконите „Сретение“, „Свети Мина“, „Рождество“ и други. След това работи в Зверино, Войвода, Бащина и в „Свети Димитър“ в Бели Осъм.^[1]

Данаил Несторов в 1912 година рисува иконите в тетовските църкви „Свети Кирил и Методий“, „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. В Гостиварско работи в селата Галата, Върбен, Турчане, Баница, Горно Еловци, Милетино, където изработва иконите и фреските, Тумчевище, „Св. св. Петър и Павел“ в Таймище, където прави иконостаса и фреските и в манастира в Симница „Свети Симеон“. В Тетовско работи в селата Саракинци, Вълковия, Едуерци, Бървеница, Жилче и в манастира „Свети Атанасий“ в 1929 година.^[1] На някои места Данаил изработва отделни икони, а другаде рисува изцяло иконите и стенописите.^[1]

Портал „Македония“