Гомота̀рци е село в Северозападна България. То се намира на 15 км от град Видин в община Видин, област Видин.
История
Селото има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума натръшкала голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали големия речен завой, а високият бряг привличал и заселници отвъд Дунава, където водата често заливала низината. Дали му името Гомотарци, което означава шум, врява от събиране на много хора на едно място. Препитавали се със земеделие и рибарство. За пръв път за него се говори в документ от 1560 година.
Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на членове на Кобургската царска династия. Така селото до 1947 г. носи названието Евдокия.[2]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 1 семейство (5 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим.[3]
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
707 |
100,00
|
| Българи |
677 |
95,75
|
| Турци |
0 |
0,00
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
00
|
| Неотговорили |
09 |
1,27
|
Религия
Жителите на селото са православни християни.
В църквата в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[5]
Културни и природни забележителности
Употребявани езици за ежедневна комуникация в селото са влашки и български.
Спорт
Село Гомотарци има футболен отбор, който се казва Дунав (Гомотарци) и се състезава в „А“ окръжна футболна група.
Други
Гомотарската могила на Антарктическия полуостров е наименувана на село Гомотарци.[6][7]
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Gomotartsi Knoll. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
