Надгробна плоча с кръст от сив пясъчник, пренесена във Видинския музей, от село Гърци, Видинско. Украсена със зигзаговидни орнаменти в краищата, завити волутообразно, розетка и кръст. Надписът гласи:+ МЦА НОЕБРА ЕI ПОЧИ РАБА БОЖИѨ СТАНИСЛАВА ДЬЩИ НОВАКОВА БОЛГАРКА ДРАГСЬНОВА ПОМЕНЕТЕ Ю ВЪ УМЕРВШИХЪ. Годината не е отбелязана, но по стила на рисунъка е от XV-XVI столетие. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.
Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.
История
Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. Рум (на турски: Rum) е топоним, с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали рум миллет.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]
Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители.
Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.[4] Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име.
↑Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 177 – 178, 206, 230.
