Населението на града към края на 2019 година е 9 644 жители.[2][3][4]
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 11 041 души по настоящ адрес и 12 342 души по постоянен адрес.[5]
Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.
География
Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север-североизток минава река Скът.
Климат
Климатът в града е умереноконтинентален. Пролетта е хладна и ветровита, лятото е много горещо, есента е слънчева, а зимата е студена със силни североизточни ветрове. Средните годишни валежи са между 500 и 550 мм, характерни за умереноконтиненталния климат.
История на града
Най-старото селище в центъра на Бяла Слатина е от епохата на средния неолит, втората половина на шестото хилядолетие пр. Хр. Останките от това селище са открити на самия бряг на р. Скът и се простират на юг до градската баня и до парка. Има още няколко неизследвани праисторически селища в района на днешния град. При изкопни работи за основите на читалищната сграда на югоизток от центъра на града са открити останки от селище и некропол, съществували през бронзовата епоха. Намерени са глинени съдове и един бронзов връх за кама, които се съхраняват в Националния археологически музей. На изток от града до извора Сладнѝца, бившата училищна градина, също има следи от антично тракийско селище.[6]
Видно от османски документи от периода XV – XIX в. Бяла Слатина е заварена от османската инвазия с днешното си име. Изглежда, че Бяла Слатина и целият край много са пострадали при един селски бунт против султана през 1766 г., в резултат на което много от селата били обезлюдени, а други останали с население по-малко от половината. Поради това турската администрация заселила в този район помаци от Ловешко и Тиквешко. Според един списък от 1876 г. българомохамеданите в Бяла Слатина наброяват близо 100 къщи и 156 жители (броени са само мъжете). След Освобождението помаците постепенно се изселват в Анадола.[6]
С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Бяла Слатина става околийски център на окръг Орехово и е околия до 1959 г. на Врачанска област.[6]
Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение[9][10]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни1914 година. Илия Калканов е кметът, по чието време населеното място става град.
Така наречените "турци" в града живеят в турска махала, но те обаче не са етнически турци, а каракачани мюсюлмани, помаци и цигани мюсюлмани.В тази махала е разположен е разположен и месджидът на града.
Икономика
„Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
„Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
„Гарант“ АД – машиностроителен завод
„Пионер“ АД – шивашка фабрика
„ТК Текс“ АД
„Фортуна-ФЗ“ АД
„Милве“ АД
„Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
„Юнион Левъл“ АД – клон
„Капаска“ ООД – клон
Нешо Миранов ЕТ
„Искра“ ООД
„Кардинал“ ЕТ
„ПапасМел“ ЕАД – мелница
По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.
1995: Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим)
Култура
Читалище „Развитие 1892“
През зимата на 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието на Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия, танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появява се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.
Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.
Забележителности
„Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-ина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна войнасъветскилетци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните. Построен е през 2014 година. Намира се на централния градски площад пред сградата на общинската администрация.
Читалище „Развитие 1892“ се намира се на площад „Демокрация“ № 1
Редовни събития
Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.
Личности
Родени в Бяла Слатина
Блага Димитрова (1922 – 2003) – писателка, сценаристка, поетеса и вицепрезидент на Република България
Васил Габровски (1930 – 2011) – художник-живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ, Враца (1972 – 1988), сред основателите на художествената галерия в града
проф. д-р Йордан Стаменов (р. 1940) – физик, завършил в Дрезден „Ядрена физика“, директор на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН
Лъчезар Лазаров (1952 – 2019) – журналист, учител, книгоиздател, поет и общественик
Маргарита Дакова (1926 – 1984) – основоположничка на музея в Добрич, етнографка, публицистка
Милен Гетов (1925 – 2022) – кинорежисьор, журналист и драматург
Цанко Бозайников (1928 – 2003) – музикант, музикален педагог и композитор, съосновател (1954) на Детската музикална школа и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове
↑Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
