PROFILPELAJAR.COM

Дебелец
	Дебелец
	; Главната улица на Дебелец
	Дебелец Дебелец Дебелец
Общи данни
Население	3557 души (15 март 2024 г.); 135 души/km²
Землище	26,375 km²
Надм. височина	164 m
Пощ. код	5030
Тел. код	06117
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	20242
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; – кмет	Велико Търново; Даниел Панов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Снежана Първанова (ГЕРБ)
Адрес кметство
	Дебелец в Общомедия

Дебелѐц е град, разположен в близост до град Велико Търново.

География

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са селата Килифарево и Дряново. Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова.

Символи

В средата на месец октомври 2018 г. кметство Дебелец обявява конкурс за изработване на герб и знаме по повод 45-годишнината от обявяването му за град. Целта е населеното място да има актуален и съвременен идентификационен знак, да бъде уникален и разпознаваем. Да олицетворява неговата история, етимология на името, както и поминъка на хората в него. Най-важното е символите на града да бъдат неподвластни на времето, за вечни времена. Автори са Кристиян Ивов Иванов и Никола Петър Петров.^[2]

Гербът на град Дебелец представлява английски щит в сребро, пресечен с вълнообразна линия в лазур, глава в лазур и база в зелен цвят. Главата е обременена с цвете „дебелец“ в златен цвят, което символизира името на града и вечен живот. В центъра е Старият мост в Дебелец в злато и реката в лазур, символизират издръжливостта и силната воля на хората. Над щита е поставена крепостна кула – „Страж“ в златно, която изобразява защитата на населеното място в пряк и преносен смисъл.^[2]

Знамето е символ с първостепенно значение. То е отличителен знак за града и е йерархично подчинено по смисъл и значение на националното знаме на Република България. То има правоъгълна форма и е със съотношение на височината към дължината 3:5. Изработва се от копринен плат. Знамето е трицветно и може да се изработи в два варианта – хоризонтален и вертикален. Цветовете на знамето и в хоризонталния и вертикалния вариант са разположени вертикално от ляво на дясно синьо, бяло, зелено като в средата на белия цвят е разположен гербът на града.^[2] Те символизират:

синият цвят (7687С по скалата на Pantone) е символ на честност, вярност и благородство
белият цвят е символ на свободата
зеленият цвят (342С по скалата на Pantone) е символ на плодородието на земята и историческата връзка със знамената на борците за национално освобождение
златният цвят символизира богатството на човешката мисъл и подчертава благополучието.^[2]

История

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър.^[3] В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе (Белица), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него.^[4]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5]^[6]

Година на преброяване	Численост
1934	2538
1946	2396
1956	2560
1965	4016
1975	4797
1985	4705
1992	4639
2001	4413
2011	4032
2021	3569

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4032	100.00
Българи	3668	90.97
Турци	57	1.41
Цигани	77	1.90
Други	6	0.14
Не се самоопределят	11	0.27
Неотговорили	213	5.28

Промишленост

През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.^[8]

Транспорт

Дебелец има транспортни връзки с Велико Търново. Към 2016 е асфалтиран пряк вътрешен път (продължение на ул. Дълга лъка в промишлената зона на В. Търново) от моста на река Янтра в квартал Чолаковци на Велико Търново до разклона гр. Дебелец-ЖП гара (Дебелец) / ТМКО ООД иначе достъпа е през разклон на пътя за проходите Хаинбоаз и Шипка. Ежедневно на интервал от 30 мин. се движи автобусна линия №3 от 06:00 до 20:30 (последен автобус от Дебелец в 21:00). Работи и автобусна линия №33, която се движи по маршрут Велико Търново – Дебелец – Килифарево. Съществуват и други пътнически автобусни линии, пътуващи до Дебелец, които го свързват с Вонеща вода, Въглевци, Мишеморков хан, Плаково, Големани, Габровци и др. В град Дебелец има и жп гара, която го свързва с градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Плачковци, Стара Загора, и Пловдив.

Кметството в Дебелец
ПК „Труд“
ТМКо ООД

Забележителности

Над река Белица е построен Старият мост преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като мостът бил изкаран, реката придошла и го съборила. Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата, ако мостът пак бъде съборен.

През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата „Св. Марина“, в което учителства възрожденеца П. Р. Славейков.

1934 г. отваря врати новото училище „Д-р Петър Берон“, в което учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ „Н. Й. Вапцаров“.

Старият мост
Църквата Св. Марина

Редовни събития

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

Сватбена церемония в Дебелец, преди 1945 г.
Традиционен празник на града

Личности

Михаела Филева - българска поп и джаз певица.
Киро Ганев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин^[9]
Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка.
Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“.
Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия.
Петър Мазнев (Даскала) – (1894 – 1922), анархист.
Цоню Ганев – роден 28 октомври 1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата „Сурови дни“, София 1965 г., Държавно военно издателство.
Събка Илиева - принцеса.

Хаджи Никола Самоук
Дончо Хаджиев
Никола Кузманов

Кухня

Характерна за селището е туршия от дини – кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат.