Ново село е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География
Селото се намира на 23 км западно от Велико Търново на главния път за София.
Село Ново село се намира на магистралния път София-Варна по средата между В.Търново и Севлиево. Най-високият връх на Търновската планина се намира в землището на Ново село. Там има поставен триангулачен знак. Върхът е 560 м над морското равнище. На юг от селото, са открити вкаменелости на миди, корали, охлюви, брахиоподи, белемнити, правилни и неправилни морски таралежи. По мнение на специалисти, преди 130 милиона години, през кредния период тук е било дъното на „Долно кредно море“. В землището на селото се срещат и много археологически материали. В пещерата край р. Негованка и „Дупките“ са намерени сечива на пещерния човек. В местността „Мурговец“ са открити бронзови брадви от каменно-медната епоха. На 2 – 3 километра северозападно от селото в местността „Могилата“ има надгробна тракийска могила. През 1975 г. тя е разкопана и е установено, че в основата си е оградена със зид от необработени камъни и е погребан въоръжен тракийски военачалник, заедно с коня си. Двете погребения били извършени едновременно, чрез изгаряне направо на земята. Намерена е глинена паница и малка глинена каничка със сив цвят, изработени на грънчарско колело, два силно обгорели железни ножа и желязна брадва. При изравняване на терена за овцекомплекса при „Извора“ е открит некропол. В м. Селище са открити следи от старо поселение. Намерени са фрагменти от средновековна кухненска керамика, монети, стрели и битови предмети, отнасящи се към периода на VII-XIV век. В местността „Енчовец“ са открити средновековни византийски и български монети и накити. В местността „Чуката“ са намерени сребърен грош и медна монета на цар Иван Александър. Всички намерени артефакти се съхраняват в историческия музей в гр. Велико Търново.
По предание се говори, че селото съществува от 1730 г. Западно от него тече река Негованка. На около километър от селото е минавал важен път от Габрово за Свищов, който според книгата на Никола Станев „Търновската котловина“, през 335 г., преминава Александър Македонски сражавайки се с местните тракийски племена. Тук почти няма местност, където при селскостопанска обработка на земята да не излизат останки от древността – каменни брадви, кремъчни ножове и стъргалки и керамични фрагменти, монети от различни периоди, стрели, предмети на бита.
На сегашното си място Ново село е застроено около 1750 г. в близост до извор в гъста дъбова гора. Преди това то се е намирало на около 2 км. западно в местността „Юрта“, на кръстопътя на пътищата Варна – София и Габрово – Севлиево. Кърджалийските набези и честите „гостувания“ на войска и събирачи на данъци принуждават населението – българи и турци да се преместят на по-закътано място. Най-ранните писмени документи, в които се споменава името на селото – Новасел, е списъкът на войнуганите от Търновските села от 1548 г. и регистъра на обложените с поголовен данък от 1618 г., съхранявани в Ориенталския отдел на народната библиотека „Кирил и Методий“. Около 1840 г. в частен дом се открива първото училище, където известно време учителства Отец Матей, а през 1870 г. по негова инициатива се основава читалище „Наука“. В началото на 19 век в селото е имало свещеник, а службите са се извършвали по домовете. В края на 50-те години на 19 век на края на селището е започнат строеж на църква, но това, което успели да издигнат през деня е разрушавано от турците през нощта. Едва след като е издействан султански ферман, през 1860 г. храмът е завършен. Наречен е „Св. Никола“, пръв свещеник в него е Марин Генчев. През 1872 г. в близост до църквата е издигната двуетажна училищна сграда. В църковния двор са погребани Отец Матей и починалия тук през Руско-турската война ручник Николаев. Не са останали други данни за строителството и вида на старата църква. В началото на 20 век населението на Ново село нараства значително, повишават се финансовите възможности на хората – много са гурбетчиите в Америка и е взето решение за строеж на нова, по-голяма църква. За председател на комитета по строителството е избран свещеник Димитър Ралевски.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
620 |
100.00
|
| Българи |
311 |
50.16
|
| Турци |
136 |
21.93
|
| Цигани |
7 |
1.12
|
| Други |
0 |
0.00
|
| Не се самоопределят |
5 |
0.80
|
| Неотговорили |
161 |
25.96
|
Личности
- Родени в Ново село
Други
Ново село ще бъде първото село в света с атракция – аудиовизуален спектакъл „Храм Св. Николай“. Проектант и изпълнител е двадесет годишният Тодор Кънчев. Мащабът и идеята на спектакъла се увеличават все повече във времето. Още преди да се зароди тази идея е имало готов проект за строително-ремонтни дейности на храма. С този проект Общината на Ново село кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В началото проекта не се одобрява, но впоследствие е одобрен. Част от средствата се влагат в рекострукция на покрива на храма. Времетраенето на спектакъла ще е около 8 – 10 минути. За това време в четири цвята и с над 70 прожектора ще се опише 100-годишната история на храма. Аудио-визуалния спектакъл ще се казва „Храм Свети Никола“ – на името на църквата, върху която ще се простира цялото шоу. Десет минути, в които ще се разказва цялата история от построяването на храма, разрушаването му от земетресението през 1913 г., кражбата на 230-килограмовата му камбана и най-вече новата история. В сградата са разположени 74 прожектора, които се управляват от компютър.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Ново село, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
Външни препратки
.jpg)
