PROFILPELAJAR.COM

Кричим
	Кричим
	; Изглед от Кричим с река Въча
	Кричим Кричим Кричим
Общи данни
Население	8083 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	253 m
Пощ. код	4220
Тел. код	03145
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	39921
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Кричим; Атанас Калчев ; (Движение „Нашият град“; 2007)
	Кричим в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Крѝчим е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в община Кричим. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 8124 души по настоящ адрес и 9098 души по постоянен адрес.^[2]

География

Община Кричим се намира в югозападната част на област Пловдив в така наречената Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините: Стамболийски, Перущица, Родопи, Девин и Брацигово. Заема обща площ около 50 хил. декара. На територията на общината освен град Кричим няма други населени места.

Град Кричим е разположен на около 20 км югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝ, е сред най-малките в област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.

Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки със съседните общини Родопи, Стамболийски и Перущица и с областния център гр. Пловдив.

Исторически формирана, община Кричим заема важно място във връзката Централни Родопи – вътрешност на страната. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин. Тази артерия свързва 3 области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка.

История

Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости, играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на цар Иван Асен I в 1190 г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъкът на цар Асен, на който е изсечен изключително ценният за историята Кричимски надпис, отлично запазен. Той гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на цар Иван Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г., когато царският български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби, настъпили с убийството на цар Калоян.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа – писмеността. Според свидетелства на американски мисионери, посетили селото през 1861 година, то има 1000 жители турци.^[3]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	4515
1946	6026
1956	6992
1965	9600
1975	8687
1985	9441
1992	8761
2001	8535
2011	8409
2021	8109

Етническият състав включва 4652 българи, 1646 турци и 564 цигани.^[4]

Религии

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие. Населението изповядва християнската или мюсюлманската вяра, а църквата Св. св. Козма и Дамян и джамията съжителстват мирно от двете страни на реката. Има и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.^[5]

На 6 км от града се намира Кричимският манастир „Рождество Богородично“, паметник на културата.

Икономика

Икономиката в община Кричим е слабо развита. Промишлеността в общината е представена от значителен брой микро, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир „Кричим“ и ВЕЦ „Кричим“.

Община Кричим има по-високо равнище на безработица в сравнение със средното равнище за страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища.

Жп траспорт

През Кричим минава жп линия, обслужваща пътнически композиции за Пещера и Пловдив, и има изградена гара – гара Въча или още гара Кричим, която се поддържа от Националната железопътна компания.^[6]

Обществени институции

Община Кричим
Поща

Забележителности

От покрайнините на града започва територията на резервата „Изгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името „Калето“.

В околността ѝ е разположен Камъкът на цар Асен, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и двата манастира – „Св. Богородица“ и „Св. Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимският манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19. век е реставриран.

Редовни събития

24 – 27 август 2006 г. – празник на община Кричим
От 2006 г. в Кричим се организира пленер, който събира ентусиасти, отдадени на изкуството. Спонсори и любители помагат пленерът да се проведе.

Личности

Георги Ангелов – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[7]
проф. Стоян Домусчиев
доц. Хайрие Мемова Сулейманова (Йенисой)
Мариета Димитрова – съпруга на естрадния певец Емил Димитров
Величка Маркова – съпруга на футболиста Георги Аспарухов (Гунди)
Ерджан Бирол – музикант
полк. Валентин Чакмаков – военен летец
проф. Стефани Станчева – професор по икономика в Харвард

Кухня

Дроб сарма по кричимски

Продукти: агнешко було 1 бр., агнешки черен дроб 250 г, агнешки бъбречета 250 г, агнешки момици 250 г, агнешки далачета 250 г, джоджен 1/2 връзка, пресен кромид лук 1 връзка, сол и черен пипер на вкус.

Агнешките дреболии, нарязани на кубчета, и ситно нарязаният кромид лук се посоляват и се поръсват със счукан черен пипер, след което се разбъркват добре, увиват се в булото и се пекат на скара до зачервяване.