PROFILPELAJAR.COM

Павел Милюков
Павел Николаевич Милюков
	Павел Милюков Павел Николаевич Милюков
руски политик и историк
Роден	15 януари 1859 г. (стар стил) Москва, Русия
Починал	31 март 1943 г. (84 г.) Екс ле Бен, Франция
Погребан	Батиньолско гробище, Париж, Франция
Религия	Руска православна църква
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Московски университет; Софийски университет
Семейство
Съпруга	Анна Смирнова; Нина Григориева
Деца	Николай; Сергей; Наталия
Подпис
	Павел Милюков в Общомедия

Павел Николаевич Милюков (на руски: Павел Николаевич Милюков) е руски историк, публицист и политик,^[1] един от водачите на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война.

Биография

Павел Милюков е роден на 27 януари (15 януари стар стил) 1859 и има благороднически произход. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в санитарен отряд на Кавказкия фронт. Завършва история в Московския университет през 1882, където силно влияние върху него оказва водещият руски историк Василий Ключевски. Остава на работа в университета, а в края на през 90-те години на XIX век с курса си „История на руската култура“ се нарежда сред най-значимите руски историци на своето време.

Заради либералните си политически възгледи, през 1895 Милюков е уволнен от Московския университет и е изпратен в Рязан. През 1897 заминава за София и преподава в Софийския университет.^[2] През 1898, под натиска на руското правителство, е отстранен от университета. През следващите месеци взима участие в археологическа експедиция в Македония. През 1899 Павел Милюков успява да се върне в Санкт Петербург, но е осъден на шест месеца затвор и изгнание от столицата. От 1903 отново е в чужбина.

По време на Руската революция от 1905 – 1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение Съюз на съюзите и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (кадети). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV Държавна дума, в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник „Речь“. През 1913 Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на Балканските войни.^[3] Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като Карнегиева анкета.^[4] През 1915, отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния Прогресивен блок.

Павел Милюков участва активно в началния етап на Руската революция от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на Лавър Корнилов и е отстранен от ръководството на партията. След Октомврийската революция през 1917 заминава на юг в Москва, Новочеркаск и Киев, а през ноември 1918 – за Румъния, Франция, Великобритания. През 1920 се установява във Франция.

От 1921 до 1940 Милюков издава в Париж влиятелния сред руската емиграция вестник „Последние новости“. През 1922, по време на лекция в Берлин, срещу него е извършен атентат, при който е убит неговия съратник Владимир Набоков (баща на писателя Владимир Набоков). През 1929 в много градове на Европа е отбелязан 70-годишният юбилей на Милюков. По този повод правителството на България му прави дарение от 270 хиляди лева, което му позволява да си купи къща в Южна Франция. Павел Милюков умира там през 1943 година.^[5]

Милюков е член на Македонския научен институт и издава серия книги на македонска тематика: „Християнские древности Западной Македонии“, „Македония и европейские державы“, „Сербо-болгарские отношения по македонскому вопросу“ и други.^[6]

Бележки

↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 593.
↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 116 – 117.
↑ Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars. Washington, D.C., Carnegie Endowment for International Peace, 1914. с. ii. Посетен на 23 юни 2024.
↑ Michailidis, I. The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913 (Macedonian Heritage, 10.09.2009)
↑ Павел Николаевич Милюков в Hrono.ru
↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 172.