За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Група 14 на периодичната система е група на периодичната система (бивша IVA), известна още като „въглеродна група“, а в миналото са били използвани и имената кристалогени и тетрели. Групата включва следните химични елементи:

• въглерод
• силиций
• германий
• калай
• олово
• флеровий

Въглеродът е неметал, силицият и германият са металоиди, а калаят и оловото са метали. Предполага се, че флеровият, също като оловото, ще е с характер на метал.

• Елементите от 14 група проявяват променлива валентност. За въглерода най-характерни степени на окисление са -4, -2, +2, +4, докато при силиция, германия, калая и оловото се проявяват предимно +2 и +4.

• С увеличаване на поредния номер (Z) в 14 група атомният радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия плавно намалява. Това е причина да се наблюдава преходът неметал-металоид-метал.

Точките на кипене на въглеродната група намалят с увеличаване на атомния номер. Въглеродът, който е най-лекият представител на тази група, се топи и сублимира при 3825 °C. Силицият кипи при 3265 °C, германият – при 2833 °C, калаят – 2602 °C и оловото – при 1749 °C. Точките на топене на тази група следват същия пример като с точките на кипене. Силицият се топи при 1414 °C, германият – при 939 °C, калаят– при 232 °C, а оловото – при 328 °C.

Въглеродът е с кристална хексагонална структура. При високи налягания и температури води до формирането на диамант. Силицият и германият са с диамантена кубична структура, както и калаят при ниска температура (под 13,2 °C). Калаят при стайна температура е с тетрагонална кристална структура. Оловото е с кубична кристална структура.

Плътността на елементите от въглеродната група се увеличава с нарастване на атомния номер.

 Основна статия: Алотропия

Въглеродът се среща в няколко алотропни форми – графит, диамант, аморфен въглерод, фулерен, графен.

Силицият има две алотропни форми при нормална температура. Това са аморфен силиций и кристален силиций. Аморфният силиций е кафяв прах, а кристалният силиций е сив и е с метален блясък.

Калаят има два алотропа: α-калай, познат още като сив калай, и β-калай. Често срещана е формата β-калай, който е метален прах. При нормално налягане и при температура под 13,2 °С β-калаят се превръща в α-калай – сив прах. Този процес се нарича калаена чума или калаено гниене.

Елементите от 14 група взаимодействат с водорода, с кислорода, халогените, някои метали и неметали.

• взаимодействие с водород – получават се хидриди (наричани още въглеводороди, силани, германи, станани, и плумбани)

С + 2H₂ → СH₄ (метан)

2С + 3H₂ → С₂H₆ (етан)

2С + 2H₂ → С₂H₄ (етилен; етен)

2С + H₂ → С₂H₂ (ацетилен; етин)

• взаимодействие с кислород – киселинни (С и Si), неутрални и амфотерни оксиди (Ge, Sn, Pb)

2С + O₂ → CO (непълно горене)

С + O₂ → CO₂ (пълно горене)

• взаимодействие с метали – при високи температури

2C + Lu → LuC₂

C + 2Be → Be₂C

3C + 4Al → Al₄C₃

• взаимодействие с халоген – Si, Ge, Sn и Pb

Si + 2Cl₂ → SiCl₄

• взаимодействие с неметал

С + 2S → СS₂

• взаимодействие с металоид

С + Si → SiC