Първа армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия. Воюва в Балканските войни, Първата и Втората световна война.
Формиране
На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани трите български полеви армии. Функционира в София. Първа армия влиза в подчинение на началника на 1-ва военноинспекционна област, като в състава ѝ влизат по 2 бригади от 1-ва пехотна софийска дивизия, 10-а сборна дивизия и една бригада от Хасковския отряд с придадените им артилерийски и пионерни части и административни служби.[1] След примирието на 29 ноември 1912 г. армията е в Дерменкьой.
Балкански войни (1912 – 1913)
Командване и състав
Щаб на армията
Дивизии и полкове
На 18 май 1913 г. командването на 1-ва армия и 3-та армия се обединяват.[2] През май 1913 г. от състава на армията излизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 6-а пехотна бдинска дивизия и 10-а сборна дивизия, като на тяхно място влизат 1-ва и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, 1-ва и 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, 65-и и 66-и пехотни полкове от Отделната бригада и 4-ти ескадрон от 4-ти конен полк.[1] На 1 юни армията се намира в гр. Фердинанд, като получава заповед да започне подготовка за война със Сърбия, а на 19 юни е в Белоградчик, от където започва настъплението ѝ към Сърбия със задача да овладее Княжевац. На 15 юли 1913 г. армията се връща в София и е демобилизирана.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) към септември 1915 г. в състава на армията влизат 1-ва пехотна софийска дивизия, 9-а пехотна плевенска дивизия, 8-а пехотна тунджанска дивизия, 6-а пехотна бдинска дивизия, 1-ва конна бригада, 2-ри конен полк, 1-ви гаубичен полк, 1-ви софийски тежък артилерийски полк, 3-ти видински тежък артилерийски полк и армейски служби. Армията е мобилизирана на 9 септември за участие във войната.[1]
Командване и състав
Щаб на армията
Дивизии и бригади
Гранични дружини
През 1918 г. към армията се формира картечно училище. На 15 октомври 1918 г. армията е демобилизирана в София.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
На страната на Оста
През 1940 и 1941 година Царство България при управлението на Борис III се съюзява с Третия Райх, възвръща си южна Добруджа, заема Тракия и по-голямата част от Македония. Българската армия е разделена на четири или пет армии, включително първия армия и около 30 дивизии. През пролетта на 1942 година Адолф Хитлер изисква от Борис III активно включване на България във войната. Царят го убеждава да не включва българската армия в боевете със съюзниците като поема задължението да контролира окупирана Сърбия. С тези задачи е натоварена Първа армия и тя е дислоцирана в Сърбия срещу партизаните от местната съпротива.
На страната на Съюзниците
В началото на септември 1944 година бързо напредващата червена армия достига северната граница на България. Българите продължават да се бият с партизаните в Македония, но също така обръщат оръжията си срещу германците. В края на месеца първа армия, заедно с втора и четвърта армии са заети с пълномащабна битка срещу немците по българо-югославската граница. На левия им фланг им помагат югославски партизани, а на десния руската армия. По това време първа армия се състои от дивизии с численост 10 000 души.
На 21 ноември 1944 с командир генерал-лейтенант Владимир Стойчев и помощник-командир генерал-майор Щерю Атанасов се формира 1-ва българска армия. Тя участва във Втората фаза на войната на България срещу Третия райх 1944 – 1945 г. на фронта в Югославия, Унгария и източна Австрия успешно провеждаща Сремска операция, Дравска операция, Мурска операция разгромявайки хитлеристките войски. След войната започва демобилизацията и от 4 юли 1945 г. Първа българска армия е демобилизирана окончателно на 31 декември 1945 г.[1]
От 1950 г. армията се намира в София. В годините на Студената война е реформирана и 1-ва армия с щаб в София покрива основно югозападното направление, противостояща на гръцката армия (с 3-та армия с щаб в Сливен противостояща на турската армия и 2-ра армия с щаб в Пловдив предвидена да поддържа 1-ва и 3-та армии). През серията от реформи, последвали разпускането на Варшавския договор и края на Студената война 1-ва армия е реформирана в 1-ви армейски корпус, впоследствие в Командване Запад, включващо основно 9-а механизирана бригада (в Горна баня) и мобилизационни подразделения. С приемането на План 2004 и План 2015 за организационно изграждане на силите на Българска армия са разпуснати първо командването, по-късно 9-а механизирана бригада е реформирана в бригадно командване с два механизирани батальона (в Горна баня и Благоевград), а в крайна сметка е разформировано и бригадното командване като последно съединение наследник на 1-ва българска армия.
Състав към 1988
Наименования
- Първа армия (септември 1912 – 1996)
- Първи армейски корпус (1996 – 2003)
- Командване „Запад“ (2003 – 31 декември 2006)
Командване
Заместник-командващи
Званията са към датата на заемане на длъжността:
- полковник (ген.-майор от 1969) Кольо Цонев – 1969?
- генерал-майор Цанко Доленски – 12 септември 1995 – 19 август 1996 г. (от 26 юни 1996, заместник-командир по бойната подготовка)
- генерал-майор Иван Добрев – 1 септември 1996 – 24 август 1998 г.
Началници на щаба
Званията са към датата на заемане на длъжността:
Началници на артилерията
Званията са към датата на заемане на длъжността
- Полковник Иван Цонев 1948; 1950
- Полковник Стоян Попов 4 септември 1953 до 5 септември 1955 г.
- Полковник Найден Боримечков 30 септември 1974 до 29 септември 1978 г.
- Полковник Илия Ленков 30 септември 1978 – 14 септември 1980 г.
- Полковник Илия Ленков 15 септември 1980 – 29 септември 1983 г. (командващ)
Вижте също
Бележки
Източници
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Gosztony, Peter. Stalins Fremde Heere. Bonn: Bernard & Graefe Verlag, 1991. ISBN 3-7637-5889-5.
- Mollo, Andrew. The Armed Forces of World War II. New York: ISBN 0-517-54479-4, Crown, 1981.
- Ready, J. Lee. World War Two Nation by Nation. London: Arms and Armour Press, 1995.
- Thomas, Nigel, and, Mikulan, Krunoslav. Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45. Oxford and New York: Osprey, 1995. ISBN 1-85532-473-3.
