PROFILPELAJAR.COM

Тази статия е за областта в Сърбия. За областта в Чехия вижте Моравия.

Поморавието (на сръбски: Поморавље или Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Обхват

Австро-Унгария и Сърбия на карта от 1899 г., на която етнически неправилно са означени Южна и Западна Морава

Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките Южна Морава, долното течение на Западна Морава след слива на Ибър при Кралево и Велика Морава.

Съставна част на Поморавието е и Понишавието – областта (част от която е в България) по течението на Нишава, най-големия десен приток на Южна Морава. То включва и т.нар. Биначко Поморавие (Бинче Морава е другото название на Южна Морава), чиято по-голяма част е в Косово.

Областта обхваща територията по водосборния басейн на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝ с Ибър с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока от юг на север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝ в равнинната област преди Крушевачката котловина при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди.

Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня и Крушевац.

Етимология

Името на областта идва от името на едноименната река Велика Морава. Изключително често се допуска грешка при наименованието на нейните 2 основни притока – Южна Морава и Западна Морава. Първият е наричан също Българска Морава, а вторият по аналогия – Сръбска Морава. Това е неправилно географски и невярно исторически. Името Българска Морава носи цялата река Южна Морава, която протича в посока от юг на север, а с името Сръбска Морава се нарича реката, позната днес като Голийска Моравица^[1], която също така протича в посока от юг на север и заедно с Детиня образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между тези „народностни“ Морави се намира областта Поибрие, известно днес още и като Долината на люляците, а в миналото като област Дендра.

История

Етнографска карта на поречието на Българска Морава по Й. фон Хан, 1861 г.^[2]

Поморавието е сред 5-те основни историко-географски области (редом с Мизия, Тракия, Македония и Добруджа), в които се е формирала българската народност през Средновековието. Почти през целия период на съществуване на Първата и Втората българска държава Поморавието или по-голямата част от него е в границите на българската държава.

Западно от Поморавието се намират 2 области със самостойно развитие и значение към българската история – Рашка и Зета. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската Дукля като част от т.нар. средновековни сръбски земи и зетското владение изпърво споменато като такова от Кекавмен^[3].

Важна подробност е, че последният български цар Константин II Асен пребивава и умира в Белград на територията на Моравското княжество, прераснало след Ангорската битка в Моравско деспотство, където Константин Костенечки прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената Ресавска книжовна школа.

Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат Шумадия се заселват много ужичани и херцеговинци, както и сърби от Пещер и Бърдата, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. Кочина крайна.^[4]

За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г. революционерът Христо Ботев пише^[5] във вестник „Знаме“:

„

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.

“

След края на т.нар. Вукова реформа вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. Стара Сърбия^[6].

Първото специализирано изследване на езика на моравците излиза през 1903 г. под перото на шведския учен Олаф Брох (Olaf Broch), озаглавено на немски „Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“. То е издание на Балканската комисия на Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително важното лингвистично проучване на Александър Белич „Диалекти на Източна и Южна Сърбия“^[7], последвано от студия на Стефан Младенов и „Бележки по южнославянската филология и история“ на Кръстьо Мисирков^[8].

От тези изследвания става ясно^[9] за:

„

... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, останала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.

“

Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.^[10] Те дават основание на всички изявени български учени по онова време да причислят моравския говор към българския език^[11].

Етнография

Важно е отбелязването на Милан Миличевич, че:

„

Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.

“

Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия^[12].

Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителният знак е вертикалното поклащане с глава^[13].

В този смисъл долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип, се отличава от Поморавието^[14].

Етноложки обобщения:

Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на ХVІІІ век и насетне.
Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. старинци) също е било от български произход.
Сръбските колонизатори в областта от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.
Косовско-моравският говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията^[4].

Източници

↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 104 – на картата на Димитрие Давидович река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821, 1846 и 1848 г., 1915, 1917.
↑ Карта от „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“ Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine., 1917 г.
↑ Древнобългарски паметник в Черна гора
↑ ^а ^б Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
↑ Христо Ботев, „Сърбия и нашето освободително движение“, в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.
↑ Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр. 96 – 97, 1877 г.
↑ „Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на САНУ в „Српски дијалектолошки зборник“
↑ Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония – "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. „За македонцките работи“ II. „Бележки по южнославянската филология и история“ и др." – издание на Македонския научен институт, София, 2000 година
↑ ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.
↑ Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“
↑ Гаврил Занетов: „Българи на Морава“
↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 148 – 160. История и етнография, 1917.
↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 152. История и етнография, 1917.
↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 155 – 159. История и етнография, 1917.

Литература

Тихомир Павлов. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)“. София, Издание на Комитета на Западните покрайни, 1931 г.
Тихомир Павлов. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература““. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 г.
Тихомир Павлов. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година
Стилиян Чилингиров. „Поморавия по сръбски свидетелства“. Исторически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, Печатница, цинкография и книговезница „Българско дело“, 286 стр., 1942 г.
Анастас Иширков. „Западните краища на българската земя. Бележки и материали“. 1915 година; преиздадена, София, издателство „Сибия“, библиотека „Вечните книги на България“, 94 стр., 1996 г.
Анастас Иширков. „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско“. писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, 21 стр., 1917 г.
Анастас Иширков. „Град Враня и Вранско“. 26 стр., 1918 г.
Анастас Иширков. „Моравската военно-инспекционна област“. 18 стр., 1918 г.
Гаврил Занетов. „В Сръбско и Хърватско“. 1898 г.
Гаврил Занетов. „Българското население в средните векове“. 1902 г.
Гаврил Занетов. „Българи на Морава“. 1914 г.
Гаврил Занетов. „Западните предели на българската народност“. 1916 г.
Гаврил Занетов. „Западни български земи и Сърбия“. 1917 г.
Гаврил Занетов. „Населението по долината на Велика Морава“. 1918 г.
Беньо Цонев. „Произход, име и език на Моравците“. София, 84 стр., 1918 г.
Христо Герчев. „Сръбски свидетелства върху българите в Моравско“. София, 1921 г.
Александър Теодоров-Балан. „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“. 64 стр., Библиотека „Балкански въпрос“ кн. 5, 1917 година; компютърен превод от английски Ж. Войников; на оригиналната корица: A. Teodoroff-Balan, „Bulgarians in Southwest Moravia“, The „Balkan Question“ Library, Book 5, Sofia, септември 1917
Цено Лазаров. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942 г.
Ганчо Ценов. „Русия и Завоевателните стремежи на сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.; фототипно издание, 2004 г.
Петър Христор Петров (съставител, предговор, бележки), „Научната експедиция в Македония и Поморавието 1916“ Архив на оригинала от 2012-11-14 в Wayback Machine., София, 1993 г.
Жером-Адолф Бланки. „Пътуване из България през 1841 година“. издателство „Колибри“, ISBN 978-954-529-367-2, 2005 г.
Игор Дамянов. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. Военно издателство. София. 1992 г.
Игор Дамянов. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. издателство „Труд“, 2005 г.
Стоян Райчевски. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007
БАН. „История на България“ том 7 стр. 421 – 424. Издателство на БАН, София, 1991 г.