Моравия[1][2] (на чешки и на словашки: Morava; на немски: Mähren; на полски: Morawy; на унгарски: Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия. Името ѝ идва от река Морава, която извира от северозападната част на областта.
На север областта граничи с Полша и Чешка Силезия, на изток – със Словакия, на юг – с Долна Австрия, а на запад – с Бохемия. Северната ѝ граница е образувана от Судетите, които на изток продължават в Карпатите. На юг границата с Австрия се определя от река: Дия.
В западната част на Моравия се намират Бохемскоморавските височини, достигащи до над 800 м височина, а най-високият връх е Прадед, в Судетите на северозапад, издигащ се на 1490 м.
Тази империя рухва под натиска на маджарите около 907 г. Съвременна Моравия след това е независима за известен период, преди вероятно да бъде превзета от Бохемия през 955. Между 999 и 1019 г. областта е част от Полша под управлението на Болеслав I Храбри, след което е присъединена към Бохемия, след което двете области имат обща история при Люксембургите (1349 – 1411) и Хабсбургите.
До 1641 столица на Моравия е разположеният в центъра на областта град Оломоуц, след което е преместена в по-големия Бърно. Издигнатата през 1182 г. до маркграфство област има свой отделен парламент, чиито депутати са избирани от немските и чешките среди.
Съвременните моравци са славянски народ и говорят диалекти на чешкия. Някои моравци се смятат за отделна етническа група, други са убедени в чешкия си етнически произход. При преброяването от 1991 г. 1 362 000 (13,2%) души от населението на Чехия се обявява за моравско по националност. През 2001 г. техният брой е едва 380 000 (3,7% от цялото население).
↑Pícha, František. Znaky a prapory v kronice Ottokara Štýrského // Vexilologie. Zpravodaj České vexilologické společnosti, o.s. č. 169. Brno, Česká vexilologická společnost, 2013, 3320 – 3324 с.
