Александър Белич Александар Белић
сръбски езиковед
портретна фотография, 1934 г.
Роден	2 август 1876 г. Белград, Княжество Сърбия
Починал	26 февруари 1960 г. (83 г.) Белград, Федеративна народна република Югославия
Погребан	Белград, Сърбия
Учил в	Московски държавен университет Одески национален университет Лайпцигски университет Белградски университет
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Белградски университет
Александър Белич в Общомедия

Александар Белич (на сръбски: Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.

Роден на 15 август 1876 година в Белград. Учи славянска филология в Белград, Одеса и Москва и се дипломира през 1900 година в Лайпцигския университет. След това преподава в Белградския университет, през 1933 – 1934 година е негов ректор, а от 1937 година до смъртта си е председател на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Александър Белич е най-авторитетният сръбски езиковед през първата половина на XX век. Автор е на разработената през 20-те години правописна норма на сърбо-хърватския език, базирана на фонетичния принцип. Работи активно в областта на сравнителното езикознание и диалектологията.

Български езиковеди, като Стефан Младенов, критикуват остро поддържаната от Белич теза за сръбския характер на западните български говори.^[1]

Александър Белич умира на 26 февруари 1960 година в Белград.

• „Сръбската наука за езика на македонските българи“, българският езиковед от Битоля Кирил Мирчев опровергава тезите на Белич в тази книга, издадена в София, 1943 г.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat