Прави опити да убеди австрийското правителство да инвестира в мащабни инфраструктурни проекти на Балканите, активизирайки търговията с Леванта. Неговите предложенията за строеж на железопътна линия от Белград до Солун и пробиване на Коринтския провлак са осъществени едва след смъртта му. [1] Във връзка с проекта си за построяване на железница Белград – Солун той в продължение на няколко години пътува из Моравска област и Македония. Наблюденията си отразява в пътеписни бележки, в които се отразява преобладаващото българско население в областта и бита му.[2]
Хан е смятан за основател на албанистиката. Той събира и публикува извори за албанската култура и албанския език, като показва неговата принадлежност към индоевропейското езиково семейство.
Умира на 23 септември 1869 година в Йена на 58-годишна възраст.[1]
↑Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 162.