PROFILPELAJAR.COM

Генерал Инзово
	Генерал Инзово
	Генерал Инзово Генерал Инзово
Общи данни
Население	660 души (15 март 2024 г.); 15,2 души/km²
Землище	43,596 km²
Надм. височина	157 m
Пощ. код	8670
Тел. код	04770
МПС код	У
ЕКАТТЕ	32740
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община; – кмет	Тунджа; Станчо Ставрев ; (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023)
Кметство; – кмет	Мартин Енев (ГЕРБ/БСП)

Генерàл Ѝнзово е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.

География

Село Генерал Инзово се намира на около 19 километра на юг-югозапад от областния център град Ямбол. Разположено е в южната част на Ямболското поле в прехода му към Елховското поле, край левия (източния) бряг на река Калница, десен приток на река Тунджа. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници.^[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 143 метра, в източния и южния му край нараства до около 150 – 160 метра, а в западния край откъм реката намалява до около 130 метра.

През селото минава третокласният републикански път III-7602, водещ на север към село Роза и Ямбол, а на юг през селата Крумово и Голям манастир – към Тополовград. Общински пътища водят от Генерал Инзово на изток към селата Тенево и Маломир, а на запад – към село Видинци.

В землището на Генерал Инзово има три регистрирани язовира.^[3]

Населението на село Генерал Инзово^[4], наброявало 2655 души към 1934 г. и 2824 към 1946 г., постепенно намалява до 691 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 870 лица, за 835 лица се самоопределят като българи, 3 – като цигани, 10 – от друг етнос, 5 не се самоопределят, 17 не отговарят.^[5]

Жителите на селото се препитават основно със земеделско производство на зърнени култури, зеленчуци и лозарство.

История

Селото е възникнало като поселение около чифлик на богат турски земевладелец, но в землището са открити следи и от по-ранни селища. Било е разделено на три махали, една от които на бежанци от Беломорска Тракия. Заради различията между тях в началото браковете между коренното и бежанското население са били редки. Доста по-късно различията все пак са преодолени и днес има само спомени за тях.

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Ак бунар (в превод от турски език Бял кладенец). Преименувано е на Генерал-Инзово през 1934 г., Инзово – през 1951 г. и Генерал Инзово – през 1975 г.^[6]^[2]^[7] Селото е наречено на руския генерал Иван Инзов заради големите му заслуги към българските преселници в Бесарабия.

До началото на 20 век селото е било преобладаващо гръцко. През 1924 – 1925 г. по-голямата част от местното гръцко население се изселва в Гърция, съгласно българо-гръцката спогодба за размяна на населението, в село Либаново (Егинио), област Пиерия, Егейска Македония, където се заселват и гърци от Кавакли (Тополовград).

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели^[8] на/за:

Кредитна кооперация „Надежда“ – село Инзово, 1924 – 1945;^[9]
Народно основно училище – село Инзово, 1898 – 1944;^[10]
Непълна смесена гимназия – село Инзово, 1945 – 1947;^[11]
Общинска здравна служба – село Инзово, 1958 – 1961;^[12]
Народно основно училище (НОУ) „Васил Левски“ – село Инзово, 1928 – 2008 (от 1990 г. – основно училище „Васил Левски“);^[13]
Потребителна кооперация (ПК) „Надежда“ – село Инзово, 1946 – 1976;^[14]

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“ – село Инзово, 1950 – 1959;^[15]
Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Ботев“ – село Инзово, 1957 – 1995;^[16]

– Производствена бригада – село Инзово при АПК – село Тенево, виж фонд № 896 (1976 – 1984);

– Бригада за селскостопанско производство – село Генерал Инзово (1985 – 1989);

– ТКЗС „Мален Даев^[17]“ – село Генерал Инзово (1990 – 1992);

– Кооперация за селскостопанска дейност – село Генерал Инзово (1992);

– Кооперация за селскостопанска дейност в ликвидация – село Генерал Инзово (1992 – 1997);

– Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство – село Инзово (1959 – 1976).

Религии

В село Генерал Инзово се изповядва православно християнство.

Обществени институции

Село Генерал Инзово към 2024 г. е център на кметство Генерал Инзово.^[18]^[19]

В село Генерал Инзово към 2024 г. има:

действащо читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“ (основано като читалище „Пробуда"^[2]);^[20]^[21]
пощенска станция;^[22]
дневен център за стари хора;
пенсионерски клуб;
посетителски център (в сградата на бившето училище "Васил Левски").

Културни и природни забележителности

Селото разполага с етнографски музей, чиято сграда е построена по модел на стара селска къща с прилежащите към нея сгради-навеси за добитъка, хамбар, обор, както и кладенец с градинка и плочник. В интериора на сградата са вплетени събрани от селото реликви от стария бит, ценни документи и стари оръжия.

Генерал Инзово е село с богати духовни традиции. Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ създава през 1926 г. първия културен център в района. Библиотеката му има 12000 тома литература и до днес се радва на широк кръг читатели.

Фолклорните изпълнения на ансамбъл „Инзово“ са познати на всички значими фестивали в България – „Копривщица“, „Мараш пее“, „Кенана“, „Петрова нива“ на връх Бакаджик, „Добруджа“ и други.

В Генерал Инзово всяка пролет от 1999 година до 2023 година на Цветница се организира празничен фолклорен фестивал „От Цветница до Гергьовден“. От 2024 година се провежда празничен фестивал "Ромбана".^[23]

В най-близката събота до Еньовден, се провежда общински фестивал на Народната носия и традициите. Първоначално фестивала съществува от 2014-2023 година с името "Модате се мени, фолклорът остава". Настоящото име на фестивала е "Тунджа".

По случай 250 години от рождението на генерал Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), в селото носещо името на генерала е открит първият му паметник в България – по идея на обществениците Олег Михайлов и Стоян Варналиев с подкрепата на община Тунджа.