PROFILPELAJAR.COM

Лоза̀рството е: ^[1]

1) занятие по отглеждане на лозата, производствен подотрасъл ^[2] на растениевъдството за отглеждане на лозата, с основни направления производство на грозде за вино, производство на десертно грозде за консумация в прясно състояние, за приготвяне на стафиди и за консервната промишленост (компоти, сокове и други безалкохолни напитки).

2) Наука, която изучава биологията, систематиката и агротехниката на лозята с цел да се получава постоянен висок добив на доброкачествено грозде.

Лозарството като занятие по отглеждане на лозата

Възникване

Лозарството се заражда в древността. Сведения за възникването и развитието му – в древния Египет, Сирия и Вавилония, има от около 7000 години пр.н.е.

Писмени сведения има в поемата „Илиада" от древногръцкия поет Омир, в книгите на древногръцкия писател и историк Ксенофонт (около 430 – 355 или 354 г. пр.н.е.). Римският писател, учен и държавен деятел Плиний (61 или 62 г. – около 114 г.) пише, че най-напред лозата се отглежда от тракиеца Евмолпа ^[3]. Някои паметници свидетелстват за това (Панагюрското съкровище от началото на III век пр.н.е.).

В българските земи

В българските земи лозарството е съществувало още преди 3000 година пр.н.е. Развивано е най-напред по поречието на Марица. Разширява се по време на Първата българска държава (681 – 1018 г.).

По време на османското господство (1396 – 1878 г.) от Мала Азия се пренасят някои десертни сортове – Афуз-али (Болгар), Чауш, Кадън пармак, Ал зейнел и други. До появата на филоксерата (1884 – 1896 г.) създаването на лозя в България става с лози на собствен корен. Насажденията са гъсти, борба с маната, брашнянката (брашнестата мана) и други болести не се води.

В Третата българска държава

След филоксерната криза и особено след Първата световна война 1914 – 1918 г. започва бързо възстановяване на лозята с присадени на филоксероустойчиви подложки ^[4] лози.

От 43413 ха през 1919 г., през 1944 г. площта на лозята достига 152700 ха. След 1927 г. започва производството на десертно грозде. В края на 30-те години България е един от главните износители на десертно грозде в Европа (50000 тона годишно), въпреки че лозарството по онова време е предимно маломерно, разпокъсано и технически изостанало.

Подем в развитието на лозарството настъпва от 50-те години на 20 век със създаването на блокови лозя с правилна организация на територията и извършването на първата концентрация на лозарството. Основната част от насажденията се съсредоточава в 917 кооперативни и държавни земеделски стопанства, групирани в около 4000 блока със среден размер 25 до 35 ха. Към 1968 г. лозята достигат 203000 ха, от тях десертни – 53500 ха, и винени – 149500 ха. Общо са произведени 1336000 т грозде.

На основата на екологичните фактори през 1962 г. се извършва първото научно райониране на лозарството в България. Въвеждат се нови висококачествени десертни (Кардинал, Царица на лозята и други) и винени (Каберне Совиньон, Мерло, Ркацители, Ризлинг, Юни блан и други) сортове лози. Увеличава се и производството на подложкови резници – около 200 милиона броя, и на присадени вкоренени лози – около 100 милиона броя.

От началото на 70-те години на 20 век лозарството навлиза в качествено нов етап. Извършва се реконструкция на съществуващите лозя от приземно към стъблено отглеждане (височина на стъблата от 1,2 до 1,5 м). През 1978 г. площта на лозята в България възлиза на 181200 ха, от тях винени – 152800 ха, и десертни – 28400 ха. В сравнение с 1968 г. чувствително намаляват десертните сортове, тъй като се изисква повече ръчен труд при отглеждането им. Лозята в обществения сектор са групирани в 437 масива. Внедряването на механизация в производствените процеси позволява един работник да отглежда 8 – 9 ха лозя. Изискванията за по-висока студоустойчивост на стъбленото отглеждане довеждат до масово разпространяване на сортовете Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет Отонел. Извършва се преоценка на районирането, определят се подходящи микрорайони и се увеличават площите на местните сортове Памид, Мавруд, Гъмза, Димят и Мискет червен. Обособяват се 3 лозарски зони: източна – преобладават сортовете за бели вина и за конячни виноматериали, северна и южна – преобладават сортовете за червени вина и десертно грозде.

През 1978 г. лозята заемат 4,1% от обработваемата площ на страната и 50% от площта на трайните насаждения. Дават около 5% от общата продукция на растениевъдството и 57% от общата продукция на трайните насаждения. По производство на грозде на човек от населението България е на IV място в Европа. На основата на лозарството е изградена винарска промишленост, която произвежда 3% от обема на промишлената продукция и 11% от обема на хранително-вкусовата промишленост.

Лозарството е тясно свързано с международния пазар. По площ на лозя България е на XIV място в света, по производство на десертно грозде – на V място, по износ – на II място. По абсолютно производство на вино е на XIII място в света, а по износ – на VI. Над 70% от продукцията на винарската промишленост и около 50% от производството на десертното грозде са предназначени за износ.

Лозарството като наука

Лозарството като наука се състои от общо лозарство – изучава биологията, екологията, размножаването и агротехниката на лозовата култура, и ампелография – наука за сортовете и видовете лози и селекцията на лозата. Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.

Начало

В България научни изследвания по лозарството се правят от 1902 г. с откриването на Лозаро-винарската опитна станция по лозарство в Плевен (първо научно учреждение в областта на растениевъдството в страната). От 1944 г. станцията прераства в Институт по лозарство и винарство.

През 1923 г. се създава катедра по лозарство при Агрономическия факултет на Софийския университет, през 1946 г. – и към Агрономо-лесовъдния факултет при Пловдивския университет. През 1953 – 1957 г. се създават Опитната станция по лозарство във Варна и Опитните полета по лозарство в село Ново село, Видински окръг, в Павликени и в Поморие. От 1976 г. се изграждат 3 научно-производствени лозаро-винарски комплекса със седалища в Плевен, Варна и Септември. Опитните полета методически са подчинени на АПК. Координиращо звено е Институтът по лозарство и винарство в Плевен.

Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).

Учени в областта на лозарството

Изтъкнати учени в областта на лозарството са Ив. Добрев (ампелография), Н. Неделчев (агротехника и ампелография), К. Д. Стоев (физиология на лозата), М. Кондарев (селекция и агротехника).

Научни достижения

Българските учени създават около 36 оригинални сорта лози, по-известни от които са Супер-ран Болгар, Плевен, Букет, Рубин, Мискет варненски, Ризлинг български и други. Създават се промишлени технологии за производство на лозов посадъчен материал, за създаване и отглеждане на лозови насаждения, за разстояния на засаждане, формировка, система на резитба, поддържане на почвената повърхност, торене и напояване. В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.

Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България

Данните за динамиката на площите, средните добиви и производството на грозде от лозята в България по периоди до 1978 г. включително са показани в таблицата.

Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България ^[1]
Периоди	Лозя всичко (хил. дка)	Лозя винени (хил. дка)	Лозя десертни (хил. дка)	Добив (кг/дка)	Производство (хиляди тонове)
1897 – 1899	1134			182	207
1916 – 1920	445		–	251	112
1936 – 1939	1166	–	–	434	505
1948 – 1952	1469	1287	182	378	504
1956 – 1960	1648	1333	315	442	617
1961 – 1969	1873	1394	479	595	1006
1966 – 1970	1987	1464	523	581	1133
1971 – 1975	1947	1531	416	549	1047
1975	1964	1599	365	451	885
1976	1934	1596	338	662	1207
1977	1861	1555	306	466	868
1978	1812	1528	284	607	1100

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

[{{localurl:Commons:Category:{{{1}}}}}?uselang=bg Лозарство].

Източници и бележки

↑ ^а ^б Енциклопедия „България“, том 3, стр. 824, Издателство на БАН, София, 1982 г.
↑ ОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, след числ. -съла, м. Отделна, относително самостоятелна област от производството, науката или друга човешка дейност. ПО̀ДОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, м. Който е съставна част от отрасъл. Речник на българския език
↑ Евмолп – тракийски рапсод (странстващ певец рецитатор в Древна Гърция), син на Посейдон, основател на Елевсинските мистерии и пръв жрец на Церера (Деметра) и на Бакхус. Неговите потомци, Евмолпидите, били винаги жреци на Церера (Деметра) в Елевсина. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г.
↑ Подложка Агрон. Растение, обикновено овошка или лоза, върху което се присажда калем, присадка.