Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.[2]
В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.
Белгия е 136-а по площ страна в света с територия от 30 528 km².[3] Тя се намира в Западна Европа и граничи с Франция (556 km) на югозапад, Люксембург (130 km) и Германия (133 km) на изток/югоизток и Нидерландия (478 km) на север, а на северозапад има излаз на Северно море (67 km).[3] Разположена е между 49°30 и 51°30 северна ширина и 2°33 и 6°24 източна дължина.[4]
Средноевропейската равнина в Белгия се разделя на три части. Фламандската низина на северозапад включва Морска и Вътрешна Фландрия. Морска Фландрия е ивица, разположена на 8 до 15 km от Северно море и заета главно от пясъчни дюни и полдери, защитени от морето с диги или отводнени с канали. Вътрешна Фландрия има надморска височина 25 до 90 m и се отводнява от реките Лейе, Схелде и Дендер, течащи на североизток към устието на Схелде.[5]
На изток Фламандската низина преминава в гористата низина Кемпен, която има надморска височина 50 – 100 m и разделя басейните на Схелде и Маас. Централната част на Белгия е заета от хълмиста равнина с височина 50 – 200 m. Тя има сложен релеф, пресичан от притоците на Схелде Дендер, Сене и Дейле. В най-западния ѝ край е платото Ерве, а на юг достига до долината на Маас и нейния приток Самбр, която я отделя от предпланините на Ардените.[5]
Ардените са най-северозападния клон на Средноевропейските херцински планини. Те представляват ниска планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в северна Франция. Надморската им височина нараства от северозапад на югоизток – от хълмистите предпланини южно от долината на Мьоза и Самбр и платото Кондроз до най-високата точка в Белгия – Синял дьо Ботранж на 694 m надморска височина.[5]
Климатът на Белгия, както и на по-голямата част от северозападна Европа, е океански (Cfbпо Кьопен), със значителни валежи през всички сезони.[6]
Въпреки че има четири обособени сезона, времето е меко през цялата година със средни максимални температури през юли и август около 23°C и средни минимални температури през януари и февруари около 1°C.[7] За периода 2000 – 2006 г. средната дневна минимална температура е 7°C, максималната – 14°C, а средните месечни валежи са 74 mm.[8] Максималната регистрирана температура в страната е 40°C (в Кемпен), а минималната – −30°C (в долината на Лес).[9]
Средните валежи варират от 54 mm през февруари или април и 78 mm през юли.[10] Годишното количество на валежите е около 850 mm.[11]Снеговалежите през зимния сезон не са изключение, но снегът рядко се задържа за дълго, тъй като средните минимални температури са над 0°C.[12]
С голямата си гъстота на населението и разположението си в центъра на индустриализираната Западна Европа, Белгия има проблеми със замърсяването на околната среда. Сравнително изследване от 2006 г. я поставя на 39-о място между 133 включени страни по общо състояние на околната среда, но на последно между включените страни от Европейския съюз.[20] Според друг доклад от 2003 г. състоянието на водите в Белгия е най-лошото между 122 изследвани страни.[21]
Bromus bromoideus е изчезнал в природата вид, ендемичен за белгийските Ардени
Най-ранните данни за заселване на днешната територия на Белгия са останки от неандерталци на възраст около 100 хиляди години.[22]НеолитнатаКултура на линейно-лентовата керамика достига източните части на страната около 5000 г. пр. Хр., като свързваните с нея останки от селища имат защитни стени.[23][24][25] През този период от северозападна Франция до Нидерландия е разпространена характерна керамика, която някои автори свързват с културата на линейно-лентовата керамика, а други – с преднеолитно население, съжителстващо с нея в региона.[26] С по-късно неолитно население се свързват Неолитните кремъчни мини в Спиен.[24] Изглежда през следващите столетия земеделието изчезва от територията на днешна Белгия и отново се възстановява с разпространението на Михелсбергската култура.[24]
Наименованието на съвременната държава идва от името на белгите – група келтски народи[31][32] (макар при някои от тях да има видимо германско влияние[33]), обитаваща региона при завоюването му от римляните.[34][35] През 57 г. пр. Хр. белгите са подчинени от римския военачалник Юлий Цезар, който оставя първите подробни свидетелства за тях, изброявайки няколко десетки обособени народа.[36] Територията на Белгия попада в северната част на образуваната малко по-късно римска провинция Галия Белгика, а през I век най-североизточният ѝ край става част от новосъздадената Долна Германия.[37] Най-значимият градски център в съвременната територия на Белгия е Атуатука, днешният Тонгерен.[38] Градът е седалище на един от първите християнски епископи в региона – свети Серватий (починал през 384 г.).[39]
От края на III век на днешната територия започват да проникват франките (германски народ, живеещ североизточно от границата на Империята), доброволно или принудително заселвани от римските власти.[40] През 358 г. император Юлиан Апостат заселва голяма част от салическите франки като федерати в областта Токсандрия.[41]
Територията на днешна Белгия е сред първоначалните владения на Франкското кралство на Меровингите, което през VI век се разпростира върху значителна част от Западна Европа.[45] През 496 година меровингският крал Хлодвиг I официално приема халкидонското християнство, допринасяйки за утвърждаването на католицизма в региона.[46] В рамките на франкските владения Белгия е част от Австразия, която през следващите столетие периодично е самостоятелна държава.[47]
През VII век властта на меровингските крале постепенно отслабва за сметка на придворните служители – майордоми. Особено влияние получава родът на Пипинидите, чиито семейни владения са в днешна източна Белгия – те постепенно монополизират поста на майордомите, а през 751 година Пипин Къси и формално се обявява за крал, поставяйки началото на династията на Каролингите.[48] Неговият син Карл Велики разширява франкските владения в Централна и Южна Европа и е коронован за император на Свещената Римска империя.[49]
Камбанарията в Брюге, символ на могъществото на общината
При разделянето на франкските владения през IX век Фландрия в северозападната част на днешна Белгия става част от Западнофранкското кралство (по-късно Франция), а останалите райони остават в Свещената Римска империя.[50] Последвалият период на политическа нестабилност, съпътстван и от нападенията на викингите, довежда до формирането на относително самостоятелни феодални владения.[51] Към XI век в Белгия се утвърждават няколко такива владения – Лиежкото княжество, херцогствата Брабант и Лимбург и графствата Фландрия, Ено, Люксембург, Намюр.[52]
През XII-XIV век нараства значението на градовете в днешна Белгия – много от тях получават специални привилегии, някои, като Брюге, Гент или Ипер, се превръщат в търговски центрове с международно значение, произвеждащи висококачествени тъкани от внасяна от Англиявълна.[53][54] В самото начало на XIV век Фландрия с големи трудности предотвратява опита на Франция да наложи и на практика формалната си власт в графството, а в последвалата Стогодишна война регионът е сцена на съперничество между Франция и Англия.[54]
Мария Бургундска (1457 – 1482) и нейният внук Карл V (1500 – 1558)
През XIV-XV век херцозите на Бургундия, потомци на френската кралска династия Валоа, които създават собствена самостоятелна държава, поставят чрез династически бракове, покупки, военни и дипломатически ходове под свой контрол повечето феодални владения в днешна Белгия.[55] През 1384 година са присъединени Фландрия и Мехелен, през 1429 година Намюр, година по-късно Брабант и Лимбург, през 1432 година Ено и през 1443 година Люксембург.[55] Лиежкото епископство остава формално самостоятелен анклав, но херцозите имат силно влияние и там.[56] След като консолидират властта си в Нидерландия, в средата на XV век те фактически пренасят столицата си в Брюксел.[57] Херцозите се стремят да модернизират управлението, като премахват някои местни привилегии, създават централна администрация и свикват първите Генерални щати.[58]
След смъртта на последната наследница на бургундските херцози Мария Бургундска през 1482 година техните владения преминават към Хабсбургите.[59] Първоначално в Нидерландия управлява синът на Мария Филип Хубави, който наследява и трона на Испания, а след него синът му Карл V, който освен това е и император на Свещената Римска империя.[60] Карл V консолидира личната уния на отделните нидерландски провинции, обособени в рамките на империята в Бургундски имперски окръг, и централизира донякъде управлението им с Прагматическата санкция от 1549 г.[61] През 1555 година Карл V предава бившите бургундски владения на сина си Филип и по този начин територията на днешна Белгия преминава към испанския клон на Хабсбургите.[62] През XVI век Хабсбургите управляват Нидерландия като обособена област с общи губернатори, като постът е заеман най-дълго от Маргарета Австрийска (1507 – 1515, 1519 – 1530), Мария Унгарска (1531 – 1555) и Маргарита Пармска (1559 – 1567, 1578 – 1582).[63]
Разрушаването на Антверпен от испанците през 1576 година
Периодът на възход на региона при Хабсбургите приключва в края на 60-те години, когато бунтове на нидерландските провинции срещу испанците поставят началото на Осемдесетгодишната война (1568 – 1648).[64] След интензивна гражданска война, през 1581 година, северните провинции се обособяват в самостоятелна република Съединени провинции, а южните остават под испанска власт и запазват католическия си характер, като така се оформя днешната граница между Белгия и Нидерландия.[65] Освен преките поражения от войната, провинциите на днешна Белгия губят и значителна част от икономически активното си население, емигрирало на север, а Антверпен губи позицията си на главно търговско пристанище в региона за сметка на Амстердам.[66]
През целия XVII век, особено при управлението на френския крал Луи XIV (1643 – 1715), днешната територия на Белгия е сцена на военни сблъсъци между Франция и други европейски сили, най-често Испания, Съединените провинции и Австрия.[67] Военните действия нанасят тежки материални щети, като при разрушаването на Брюксел от французите през 1695 година.[68] Въпреки това градове като Антверпен запазват активния си културен живот и са сред центровете на бароковото изкуство.[69]
С Ращатския договор от 1714 година територията на Испанска Нидерландия преминава под контрола на австрийския клон на Хабсбургите.[70] Австрия не проявява голям интерес към областта, която е създадена под британски натиск като буферна държава срещу възможната експанзия на Франция.[70] През следващите десетилетия австрийското правителство прави няколко опита да я замени за друга територия, по-близка до нейната основна територия, като Бавария или Силезия.[70][71]
Император Йозеф II (1741 – 1790)
През втората половина на XVIII век Австрийска Нидерландия е обхваната от либералните реформи, провеждани от император Йозеф II.[72] Тук те срещат сериозна съпротива от страна на църквата и традиционните институции на провинциите, която достига своята кулминация с Брабантската революция и обявената независимост на Съединените белгийски щати през 1790 година.[73]
През 1795 година, в хода на Революционните войни, цялата територия на Белгия е анексирана от Франция.[74] С анексията дотогавашната Австрийска Нидерландия е обединена с формално самостоятелното Лиежко княжество и е разделена на девет департамента, съответстващи на днешните девет белгийски провинции.[75] Присъединяването към Франция е свързано с утежнено данъчно облагане, масови мобилизации и репресии срещу католицизма и фламандската култура, които предизвикват масова емиграция и Селската война от 1798 година.[74] В същото време през този период градовете преживяват относителен стопански подем, корабоплаването между Антверпен и морето е възстановено и са поставени основите на Индустриалната революция.[76]
Сцена от Белгийската революция през 1830 година
След поражението на Франция в Наполеоновите войни и окончателния разгром на Наполеон I край брабантското село Ватерло през 1815 година територията на Белгия става част от новосъздаденото Обединено кралство Нидерландия.[77] През следващите години южните провинции на Обединеното кралство бързо се индустриализират, но управлението на крал Вилем I предизвиква масово и засилващо се недоволство – на потисканата католическа църква, на културно дискриминираната френскоезична общност, на недоволните от централизацията на управлението либерали.[78] Нарастващото напрежение довежда до Белгийската революция от 1830 година и отделянето на южните провинции в независима белгийска държава – католическа, буржоазна, неутрална и с официален френски език.[79][80]
Металургичният завод в Серен през 60-те години на XIX век
През XIX век в Белгия бързо протича Индустриалната революция, превръщайки страната в един от европейските центрове на въгледобива, тежката промишленост и финансите.[83] Първоначално френският е единствен официален език, използван широко от аристокрацията и буржоазията от всички етнически групи, но с усилията на печелещото популярност Фламандско движение постепенно нидерландският също получава признание – през 1898 г. той е приет за официален език.[84]
Със своето създаване Белгия е превърната в буферна държава между Франция и Прусия, като получава международни гаранции за своя неутралитет.[85] Този неутралитет е нарушен през 1914 година, когато в началото на Първата световна войнаГермания окупира по-голямата част от Белгия при изпълнението на плана „Шлифен“.[86] През следващите години страната е сцена на едни от най-активните сражения на Западния фронт,[87] а след нейния край към нея са присъединени група германски селища – зоната Ойпен-Малмеди.[88]
Работници в мина в Катанга, Белгийско Конго, през 1928 година
След войната избирателните права на всички мъже са изравнени – това дава тласък на Белгийска работническа партия, която започва да участва в управлението на страната.[92] Във външната политика, след период на съюз с Франция, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 30-те години, но отново е нападната от Германия през 1940 година, в началото на Втора световна война.[93] След битката за Белгия цялата страна е окупирана от Германия, а между септември 1944 и февруари 1945 година в Белгия отново се водят тежки боеве.[93]
Непосредствено след Втората световна война Белгия преживява най-тежката политическа криза в своята история във връзка с т.нар. Кралски въпрос. В центъра на конфликта, противопоставящ както левицата на десницата, така и двете етнически общности, е съдбата на намиращия се в изгнание крал Леополд III, обвиняван в колаборационизъм с германците.[96] Положението се успокоява, след като през 1951 година кралят абдикира в полза на сина си Бодуен.[97]
През следвоенните десетилетия политическият живот в страната е доминиран от Християнската народна партия, но социалисти и либерали също често участват в коалиционни правителства.[98] В центъра на вътрешната политика през 50-те години е Втората училищна война, противопоставяща левицата на десницата по въпроса за държавната подкрепа за католическите училища.[99]
През 60-те години се активизира Фламандското движение, което довежда до нарастващо обособяване на двете основни етнически общности в страната – създадени са езикови зони, някои големи университет и основните политически партии се разделят на езикова основа.[100] След 1970 година поредица от държавни реформи превръщат страната във федерална държава в търсене на баланс между интересите на двете общности.[101]
В Белгия демографският преход завършва през 70-те години на XX век, когато прирастът на населението спада до стойности около 0,1%. През следващите години продължителността на живота продължава да се увеличава, достигайки през 2016 година 81,4 години. Прирастът на населението нараства след 90-те години, като в началото на XXI век е около 0,6%, съществен принос за което има имиграцията.[105]
През 2015 година 7 града в Белгия имат повече от 100 хиляди жители – столицата Брюксел (1,2 милиона), Антверпен (514 хиляди), Гент (253 хиляди), Шарлероа (202 хиляди), Лиеж (196 хиляди), Брюге (118 хиляди) и Намюр (111 хиляди).[106]
Около 11% от жителите на Белгия имат чуждо гражданство,[107] а 13% не са родени в страната.[106] Към 2012 година около една четвърт от населението (2,7 милиона души) са родени в чужбина или техни потомци – сред тях най-много са дошлите от Италия (452 хиляди), Мароко (412 хиляди), Франция (268 хиляди), Турция (219 хиляди) и Нидерландия (216 хиляди).[108]
В Белгия католицизмът е преобладаваща религия. Около 72% от населението са християни, почти всички от тях католици, 5% са мюсюлмани, а 22% са нерелигиозни, атеисти или агностици.[109]
Белгия има три официални езика – нидерландски, френски и немски. Говорят се и няколко неофициални малцинствени езика.[110] Няма официални статистически данни за разпределението на трите официални езика,[111] но по оценки, базирани на косвени данни, около 60% от населението има за майчин език нидерландски, а около 33% – френски.[112]
Говорещите нидерландски са около 6,23 милиона души, концентрирани в северния Фламандски регион, докато говорещите френски са 3,32 милиона във Валония и около 870 хиляди (или 85%) от жителите на официално двуезичния столичен регион Брюксел.[113]Немскоезичната общност включва около 73 хиляди души в източната част на Валония, като други 23 хиляди немскоезични живеят извън географските граници на общността.[114][115][116]
Както официалният нидерландски, говорен в Белгия, така и белгийският френски, имат малки лексикални различия от разновидностите, говорени в Нидерландия и Франция. На местно ниво мнозина фламандци говорят съответния традиционен диалект. Валонският, определян от различни автори като диалект на френския или като самостоятелен романски език,[117] в наши дни се говори рядко, главно от по-възрастни хора. Четирите диалекта на валонски, заедно с тези на пикардския и шампанския в някои гранични райони, не се използват в обществения живот и са изместени от френския, но имат специален защитен статут на регионални езици.[118]
Федерализмът в Белгия е резултат от поредица компромиси между етническите общности в страната и е свързан с усложнена структура от институции. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел, като Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство.[121]
Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:[121]
Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
Регионални правителства: въпроси, свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)
Сградата на Парламента
Белгия е сред европейските държави с най-трайно установена либерална демокрация, като страната се управлява демократично без прекъсване от своята независимост насам.[122] Всички нива на федерацията, както и общините, се управляват от пряко избирани парламенти или съвети. Федералният парламент има петгодишен мандат и се състои от две камари – Камара на представителите от 150 пряко избрани депутати и Сенат от 71 члена (40 от тях се избират пряко, 21 от парламентите на общностите, а останалите 10 – от първите 61 сенатори).[123] Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство, формално назначавани от краля, но на практика излъчвани от коалиция с мнозинство в парламента.[124]
Правната система на Белгия е континентална, базирана на Конституцията от 1831 година. Съдебната система включва няколко инстанции и обособени наказателни, търговски и трудови съдилища, като най-висша инстанция е Касационният съд с 16 членове, назначавани пожизнено от краля.[127]
Поради своето разположение в сърцето на Западна Европа, в миналото Белгия често е бойно поле за армиите на по-големите си съседи. Лишена от естествена защита, страната по традиция се стреми да избегне зависимостта си от по-силните страни в региона чрез дипломатически средства, а в наши дни е активен поддръжник на европейската интеграция.[128] Още през 1922 година страната се включва в Белгийско-люксембургския икономически съюз,[129] разширен през 1944 година в Бенелюкс.[130] Белгия е сред основателите на Европейския съюз и НАТО, като седалищата на тези организации се намират в нейната столица Брюксел.[94] Белгия поддържа специални отношения със своите бивши колонии – Бурунди, Демократична република Конго и Руанда.[131]
Провинциите се подразделят на по няколко окръга, между един и осем, общо 42 на брой.[137]
Основна единица на местно самоуправление в страната са 589-те общините.[138] 134 от тях имат право да се наричат градове (вижте Списък на градовете в Белгия). Повечето общини имат географски подразделения със собствени имена, които обаче нямат административни функции. Част от тях са подобщини – бивши самостоятелни общини, които днес са интегрирани в по-големи общини. Антверпен, най-голямата по население община в страната, е и единствената, която има свои административно-териториални подразделения – 9 района.[139] Столицата и най-голям град Брюксел е съставен от 19 самостоятелни общини.[140]
С брутен вътрешен продукт (БВП) около 532 милиарда щатски долара за 2014 година Белгия е деветата по големина национална икономика в Европейския съюз и 25-а в света.[141] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 40 885 щатски долара, което я поставя на осмо място в Европейския съюз и на 22-ро място сред страните в света.[142]
Към края на 80-те години на XX век белгийският държавен дълг достига 120% от БВП и през 90-те години правителствата полагат усилия за неговото намаляване, за да покрият критериите за въвеждане на еврото. Към 2006 година бюджетът е балансиран и държавният дълг е намален до 90% от БВП.[143]
В географско отношение съществуват значителни икономически различия между Фландрия и Брюксел от една страна и Валония от друга. В миналото Валония е по-богатият регион, главно заради традиционната тежка промишленост, но упадъкът на черната металургия през втората половина на XX век довежда до упадък, докато през същия период Фландрия се развива бързо в нови и по-динамични сектори на промишлеността. Така през 2013 година безработицата във Валония е над два пъти по-висока, отколкото във Фландрия, а брутният вътрешен продукт на глава от населението – с около една трета.[149]
Външна търговия
Белгийската икономика е силно глобализирана,[150] страната е на 19-о място в света по обем на износа и на 17-о по обем на вноса (2015),[151][152] а износът на глава от населението е сред най-високите в света.[153]
Главните износни продукти са машини, химически продукти, обработени диаманти, метали и хранителни стоки. Основните вносители на белгийски стоки са Германия (19,8%), Франция (17,4%), Нидерландия (12,2%), Великобритания (7,2%), Съединените щати (4,8%), Италия (4,7%).[154]
Инфраструктура
Образование и наука
Образованието в Белгия включва няколко етапа – предучилищен, основно образование в продължение на 6 години, средно образование в продължение на 6 години и висше образование с бакалавърска, магистърска и докторска степени.[155] Средното образование е финансирано от общностите, но самите училища се поддържат от различни институции – общностите, провинциите и общините, а най-многобройни са частните училища, обикновено администрирани от католически или други религиозни организации.[156] Висшето образование се осъществява в университети, университетски колежи и висши институти.[157] В страната има 7 големи университета, най-старият и най-престижен сред които е Льовенският католически университет.[158]
Към 2014 година 99% от възрастното население е грамотно.[159] Образованието е задължително от шест до осемнадесетгодишна възраст или до завършване на средното образование,[4] като практически всички деца посещават училище.[160] Средното ниво на средното образование е относително високо, като според изследването на Програмата за международна оценка на учениците от 2015 година при 72 обхванати страни Белгия е на 15-о място при тестовете по математика и на 20-о място – по четене и науки.[161]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Транспорт
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи. През 1999 година Белгия има най-голямата гъстота на железопътната мрежа в Европейския съюз (113,8 km/1000 km²), а гъстотата на автомагистралната мрежа – 55,5 km/1000 km² r 16,5 km/1000 жители – е значително над средната за Европейския съюз.[165]
Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна, се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.
Сиренето „Лимбургер“ е едно от най-популярните белгийски сирена.
Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световноизвестни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.
Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюж през май.
Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия, Нидерландия и Германия.
Allmand, Christopher. The New Cambridge Medieval History: Volume 7, C.1415-c.1500. Cambridge University Press, 1998. ISBN 9780521382960. (на английски)
Constantin et al. La Hoguette, Limburg, and the Mesolithic // Vanmontfort et al. Pots, Farmers and Foragers: How Pottery Traditions Shed a Light on Social Interaction in the Earliest Neolithic of the Lower Rhine Area. Amsterdam University Press, 2011. (на английски)
Conway, Martin. The Sorrows of Belgium: Liberation and Political Reconstruction, 1944 – 1947. Oxford, Oxford University Press, 2012. ISBN 9780199694341. (на английски)
Cook, Bernard A. Belgium: A History. New York, Peter Lang Pub, 2002. ISBN 0-8204-5824-4. (на английски)
de Witte, Bruno. Surviving in Babel? Language rights and European integration // Canaanite in the Amarna tablets 1. Brill, 1996. ISBN 90-04-10521-2. p. 122. (на английски)
Dénes, Iván Zoltán. Liberty and the Search for Identity: Liberal Nationalisms and the Legacy of Empires. Central European University Press, 2006. ISBN 9789637326448. (на английски)
Goethals, Jozef J. et al. Searching for Flemish (Belgian) Ancestors. Genealogical Publishing Com, 2007. ISBN 9780806353425. (на английски)
Ignace Schops // goldmanprize.org. Goldman Environmental Foundation, 2015. Посетен на 21 май 2015. (на английски)
Goldsmith, Michael J. et al. Changing Government Relations in Europe: From Localism to Intergovernmentalism. Routledge, 2010. ISBN 9781135167950. (на английски)
Gooch, Brison Dowling. Belgium and the February Revolution. The Hague, Netherlands, Martinus Nijhoff Publishers, 1963. Посетен на 18 октомври 2010. (на английски)
GDP growth rate: Belgium // World Bank, World Development Indicators – Google Public Data Explorer. Google, 2016. Посетен на 22 юни 2016. (на английски)
Hanf, Kenneth et al. Adapting to European Integration: Small States and the European Union. Routledge, 2014. ISBN 9781317888864. (на английски)
Hart, Marjolein 't. The Dutch Wars of Independence: Warfare and Commerce in the Netherlands 1570 – 1680. Routledge, 2014. ISBN 9781317812548. (на английски)
Howorth, Henry H. XVII. The Ethnology of Germany (Part VI). The Varini, Varangians and Franks. – Section II // Journal of the Royal Anthropological Institute 13. 1884. DOI:10.2307/2841727. p. 213 – 239. (на английски)
Belgium Country Study Guide. Volume 1. Strategic Information and Developments. IBP, 2012. ISBN 9781438773926. (на английски)
Previté-Orton, C. W. Shorter Cambridge Medieval History: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. CUP Archive, 1975. ISBN 9780521099769. (на английски)
Slomp, Hans. Europe, a Political Profile: An American Companion to European Politics, Volume 1. ABC-CLIO, 2011. ISBN 9780313391811. (на английски)
Smith, Eric. Brussels Climate & Weather // traveltips.usatoday.com. traveltips.usatoday.com, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-04-28. Посетен на 20 май 2015. (на английски)
Takhtajan, Armen. Floristic Regions of the World. Berkeley, University of California Press, 1986. (на английски)
Teich, Mikulas et al. The Industrial Revolution in National Context: Europe and the USA. Cambridge University Press, 1996. ISBN 9780521409407. (на английски)
Belgium // thearda.com. The Association of Religion Data Archives, 2016. Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 6 април 2016. (на английски)
Urban population in Belgium // tradingeconomics.com. tradingeconomics.com, 2016a. Посетен на 8 март 2016. (на английски)
Belgium GDP // tradingeconomics.com. tradingeconomics.com, 2016b. Посетен на 22 юни 2016. (на английски)
Belgium GDP per capita PPP // tradingeconomics.com. tradingeconomics.com, 2016c. Посетен на 22 юни 2016. (на английски)
Trueman, C. N. The Revolt of the Spanish Netherlands // historylearningsite.co.uk. historylearningsite.co.uk, 2015. Посетен на 19 ноември 2015. (на английски)
Van Hecke, Steven et al. Christian Democratic Parties in Europe Since the End of the Cold War. Leuven, Leuven University Press, 2004. ISBN 9789058673770. (на английски)
Witt, Constanze Maria. Ethnic and Cultural Identity // Barbarians on the Greek Periphery?—Origins of Celtic Art. Institute for Advanced Technology in the Humanities, University of Virginia, May 1997. Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 6 юни 2007. (на английски)
Witte, Els et al. Political History of Belgium: From 1830 Onwards. Asp / Vubpress / Upa, 2009. ISBN 9789054875178. (на английски)
Belgium Population 2016 // worldpopulationreview.com. worldpopulationreview.com, 2016. Посетен на 8 март 2016. (на английски)
Wright, Sue et al. Languages in Contact and Conflict: Contrasting Experiences in the Netherlands and Belgium. Multilingual Matters, 1995. ISBN 9781853592782. (на английски)
Dmitry Ustinov (1978) Dmitriy Fyodorovich Ustinov (Rusia: Дмитрий Фёдорович Устиновcode: ru is deprecated ); (30 Oktober 1908 – 20 Desember 1984) adalah Menteri Pertahanan Uni Soviet dari tahun 1976 sampai kematiannya tahun 1984. Dimitry Fyodorovich Ustinov lahir di Samara. Pada saat Perang Saudara Rusia, ketika kelaparan tidak dapat ditolerir, ayahnya yang sakit pergi ke Samarkand. Tidak lama, tahun 1922, ayahnya meninggal. Tahun 1923, bersama ibunya, i...
SMA Negeri 19 BandungInformasiDidirikan20 November 1985JenisSekolah NegeriAkreditasiA[1]Nomor Statistik Sekolah301026006039Nomor Pokok Sekolah Nasional20219246Kepala SekolahImam Lubisasono, S.Pd.I., M.Pd.Ketua KomiteAsep Sugriatna, S.SosAlamatLokasiJl. Ir. H. Juanda (Dago Pojok), Bandung, Jawa Barat, IndonesiaTel./Faks.022-2502465Koordinat-6.873748413581107, 107.61629229960838Situs web[1][email protected] SMA Negeri (SMAN) 19 Bandung, merupakan sala...
Disambiguazione – Pro Sesto rimanda qui. Se stai cercando la società di atletica leggera, vedi Pro Sesto Atletica. Pro Sesto 1913Calcio Biancocelesti Segni distintivi Uniformi di gara Casa Trasferta Terza divisa Colori sociali Bianco, celeste Simboli Castello Dati societari Città Sesto San Giovanni Nazione Italia Confederazione UEFA Federazione FIGC Campionato Serie C Fondazione 1913 Rifondazione1927Rifondazione1945Rifondazione2010 Proprietario Mauro Ferrero Presidente Gabr...
Top left: Mohammad Hatta was the first and longest-serving vice president of Indonesia.Top right: Megawati Sukarnoputri is the first female vice president as well as the first and remains the only to be born after 1945.Bottom left: Jusuf Kalla is the first and remains the only to serve two terms as vice president.Bottom right: Ma'ruf Amin is the incumbent vice president of Indonesia since 2019. This article is part of a series on thePolitics ofIndonesia National government Constitution of In...
American journalist Rowland EvansBornRowland Evans Jr.(1921-04-28)April 28, 1921Whitemarsh Township, Pennsylvania, U.S.DiedMarch 23, 2001(2001-03-23) (aged 79)Washington, D.C., U.S.Alma materYale UniversityOccupationJournalistSpouseKatherine Kay Winton Evans Rowland Evans Jr. (April 28, 1921 – March 23, 2001) was an American journalist. He was known best for his decades-long syndicated column and television partnership with Robert Novak, a partnership that endured, if only by ...
Organisasi Pengawas Gencatan Senjata Perserikatan Bangsa-Bangsa (Inggris: United Nations Truce Supervision Organization (UNTSO)) adalah sebuah organisasi yang didirikan tahun 1948 sebagai penjaga kedamaian di TImur Tengah. Tugasnya adalah menjaga perdamaian di Timur Tengah dan membantu United Nations Disengagement Observer Force (UNDOF) dan United Nations Interim Force in Lebanon (UNIFIL). Didirikannya UNTSO adalah hasil dari Resolusi 50 Dewan Keamanan PBB, yang diterima pada tanggal 29 M...
The 12th Army was a field army of the Red Army during the Russian Civil War, which was formed twice. First formation The 12th Army was formed on October 3, 1918, in the region of Astrakhan and the Eastern part of the Northern Caucasus. It was part of the Southern Front since November 3, 1918, and then of the Caspian-Caucasian Front, with which it fought the Northern Caucasus Operation (1918–1919), between December 8, 1918, and March 13, 1919, when it was disbanded. It was composed of the 45...
American baseball player (born 1987) For the American painter, see Michael Brantley (artist). Baseball player Michael BrantleyBrantley in 2019OutfielderBorn: (1987-05-15) May 15, 1987 (age 36)Bellevue, Washington, U.S.Batted: LeftThrew: LeftMLB debutSeptember 1, 2009, for the Cleveland IndiansLast MLB appearanceOctober 1, 2023, for the Houston AstrosMLB statisticsBatting average.298Home runs129Runs batted in720 Teams Cleveland Indians (2009–2018) Houston A...
Disambiguazione – Sanremo 2020 rimanda qui. Se stai cercando la compilation dei brani del festival, vedi Sanremo 2020 (compilation). Voce principale: Festival di Sanremo. Festival di Sanremo 2020EdizioneLXX Periodo4 - 8 febbraio SedeTeatro Ariston di Sanremo Direttore artisticoAmadeus PresentatoreAmadeus con Fiorello[1] e con:Rula Jebreal (1ª serata)Diletta Leotta (1ª e 5ª serata)Laura Chimenti e Emma D'Aquino (2ª serata)Sabrina Salerno (2ª e 5ª serata)Georgina Rodrí...
Mestaruussarja 1983 Competizione Mestaruussarja Sport Calcio Edizione 74ª Organizzatore SPL/FBF Luogo Finlandia Partecipanti 12 Formula doppia fase Risultati Vincitore Ilves(1º titolo) Secondo HJK Retrocessioni OPSReipas LahtiKTP Statistiche Miglior marcatore Mika Lipponen (22) Incontri disputati 276 Gol segnati 973 (3,53 per incontro) Cronologia della competizione 1982 1984 Manuale La Mestaruussarja 1983 fu la settantaquattresima edizione della massima serie del campionato...
Perjalanan Seorang Musafir Sampul edisi pertamaPengarangJohn BunyanJudul asliThe Pilgrim's ProgressNegaraInggrisBahasaInggrisGenreAlegori agamaTanggal terbit1678 Perjalanan Seorang Musafir (bahasa Inggris: The Pilgrim's Progress) adalah buku cerita perumpamaan Kristen karangan John Bunyan yang terbit pada tahun 1678. Buku yang dipandang sebagai salah satu karya sastra agamawi terpenting dalam kesusastraan Inggris ini[1][2][3][4] telah diterjemahka...
For other uses, see Stormbringer (disambiguation). 1974 studio album by Deep PurpleStormbringerStudio album by Deep PurpleReleased8 November 1974[1]RecordedAugust–September 1974Studio Musicland, Munich, Germany Record Plant, Los Angeles, California GenreHard rockfunk rockblues rockLength36:31LabelPurpleProducerMartin Birch & Deep PurpleDeep Purple chronology Burn(1974) Stormbringer(1974) Come Taste the Band(1975) Singles from Stormbringer You Can't Do It RightReleased: 2...
American comics character and comic book Fictional character Wendy the Good Little WitchCasper the Friendly Ghost characterClipart from WendyFirst appearanceCasper the Friendly Ghost #20 (May 1954)Created bySteve Mufatti (artist)Portrayed byHilary DuffIn-universe informationFull nameWendyTitleThe Good Little WitchRelativesCasper Wendy the Good Little Witch is a fictional comic book character from Harvey Comics. Like Casper the Friendly Ghost and Hot Stuff the Little Devil, Wendy is an opposit...
Section of U.S. highway in Virginia This article is about the section of U.S. Route 17 in Virginia. For the entire route, see U.S. Route 17. U.S. Route 17Coastal HighwayUS 17 highlighted in redRoute informationMaintained by VDOTLength255.83 mi[1] (411.72 km)Existed1926–presentTouristroutes Virginia BywayMajor junctionsSouth end US 17 in ChesapeakeMajor intersections I-64 / I-464 / SR 168 in Chesapeake I-264 / US 58 in Portsmouth...
Species of hickory native to the southern USA and northern Mexico For other uses, see Pecan (disambiguation). Pecan Carya illinoinensisMorton Arboretum acc. 1082-39*3 Conservation status Least Concern (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Kingdom: Plantae Clade: Tracheophytes Clade: Angiosperms Clade: Eudicots Clade: Rosids Order: Fagales Family: Juglandaceae Genus: Carya Section: Carya sect. Apocarya Species: C. illinoinensis Binomial name Carya illinoinensis(Wangenh.) K...
Trains: in Japan Template‑class Trains Portal This template is within the scope of WikiProject Trains, an attempt to build a comprehensive and detailed guide to rail transport on Wikipedia. If you would like to participate, you can visit the project page, where you can join the project and/or contribute to the discussion. See also: WikiProject Trains to do list and the Trains Portal.TrainsWikipedia:WikiProject TrainsTemplate:WikiProject Trainsrail transport articlesTemplateThis template do...
Romawi Kuno Artikel ini adalah bagian dari seri Politik dan KetatanegaraanRomawi Kuno Zaman Kerajaan Romawi753–509 SM Republik Romawi509–27 SM Kekaisaran Romawi27 SM – 395 M Principatus Dominatus Wilayah Barat395–476 M Wilayah Timur395–1453 M Lini Masa Konstitusi Romawi Konstitusi Zaman Kerajaan Konstitusi Zaman Republik Konstitusi Zaman Kekaisaran Konstitusi Akhir Zaman Kekaisaran Senatus Sidang Legislatif Magistratus Eksekutif Preseden dan Hukum Hukum Romawi Ius Imperium Mos Maior...
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
_Joseph_II_als_Mitregent_seiner_Mutter.jpg)
