Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия.[1] Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.[2]
Хронология
Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната епоха (3-та след каменната и бронзовата) в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална – в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха.[1] Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници,[1] като авестийскитегати, Ведите, най-старите части на Библията.
Датите са приблизителни, за подробности вижте конкретните статии
Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха.[1] Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.[1]
Най-ранните известни железни предмети са девет малки мъниста, датирани около 3200 година пр.н.е. и открити в погребения в Египет – те са изработени от метеоритно желязо и са оформени чрез внимателно изковаване.[3] Метеоритното желязо, както и естествените желязно-никелови сплави, макар и рядко срещани, са използвани на много места по света дълго преди началото на желязната епоха. Обработката им е сравнително лесна, тъй като материалът е в метална форма още в естественото си състояние.[4][5]
За разлика от метеоритното желязо, немалките количества от този метал на Земята са в химически свързана форма (във вид на различни железни руди) и отделянето му изисква относително сложна технология, която дълго време остава неизвестна за човечеството. Докато медта и калаят, от които се получава бронза, могат да бъдат студено обработени или разтопени в относително прости пещи (подобни на използваните за печене на керамика) и да бъдат отливани в матрици, желязото трудно се обработва при ниска температура, а за отливането му се изискват специално конструирани пещи.
Първите сведения за изкуствено създадени железни сплави са от разкопките в Каман Калехьоюк в централната част на Мала Азия и са датирани около 1800 година пр.н.е.[6][7] Въпреки това по-широко производство на желязо започва едва 6 века по-късно, като между 1200 и 1000 година пр.н.е. технологията на желязото се разпространява относително бързо в региона.
Редица учени, сред които Антъни Снодграс, предполагат, че недостигът на калай в резултат на колапса на бронзовата епоха и срива в средиземноморската търговия около 1300 година пр.н.е. принуждава производителите на метали да търсят алтернативи на бронза.[8][9] За това говорят множеството свидетелства от този период за преработване на бронзови инструменти в оръжия. По-широкото разпространение на желязото подобрява технологията за неговото производство и намалява стойността му, поради което и след възстановяването на доставките на калай по-евтините, здрави и леки железни инструменти трайно заместват бронзовите.[10]
Липсата на археологически свидетелства за ранно производство на желязо в други части на света кара учените дълго време да смятат желязната епоха за типичен пример за разпространение на нова и по-добра технология чрез проста дифузия, започнала от един център в Близкия изток. Тази теория се подлага на съмнение след нови открития за ранно производство на желязо в Индия (около 1800 година пр.н.е.) и Субсахарска Африка (около 1200 година пр.н.е.).[11][12][13]
Краят на желязната епоха не е ясно дефиниран – обикновено се приема, че той настъпва при появата на достатъчно писмени източници в съответната област, които намаляват значението на археологическите методи в изучаването на нейната история.
Бронзовите оръдия на труда са по-дълготрайни и в повечето случаи по-твърди, отколкото железните, а за тяхното производство не трябва да се достига толкова висока температура, както при топенето на желязото. Поради тези причини повечето специалисти смятат, че преходът от бронзовата епоха към желязната епоха не е непременно свързан с преимуществата на изготвените от желязо предмети, а по-скоро с това, че залежите, необходими за изработката на бронза, се експлоатират масово и залежите започват да се изчерпват бързо и да изчезват. Железните руди, от които се добива желязото, са много по-достъпни и се срещат много по-често в природата, отколкото тези, от които се добива бронза. Обширни горски райони изчезват по това време от картата на Западна Европа заради местните руди и разширяващото се производство на желязо. Преди това тези райони са бедни и много слабо заселени. За сметка на изчезването на горите обаче се усъвършенстват напоителните системи, земеделската техника, и се увеличава селскостопанската продукция.
Близък изток
Желязната епоха в Близкия изток (вкл. Източното Средиземноморие) започва около 1300 година пр.н.е., когато технологиите за леене и коване на желязото получават широко разпространение,[14] може би във връзка със затруднените доставки на калай.
Дълго време историците приписват развитието на леенето на желязо на хетите, за които се смята, че имат монопол в обработката на желязо през късната бронзова епоха, който се превръща в основа за изградената от тях държава.[15] Според тази хипотеза технологията на желязото се разпространява в региона едва с нашествията на т.нар. „морски народи“. Днес теорията се отхвърля от повечето учени,[15] поради липсата на археологически свидетелства за хетски монопол върху желязото – броят на железните предмети от късната бронзова епоха в Мала Азия е сравним с този в Египет и други съседни области по това време, като съвсем малка част от тях са оръжия.[16] Колапсът на бронзовата епоха е съпътстван от бавно и постепенно разпространение на желязната технология в региона.
В Близкия изток различни варианти на клинописа се използват още през бронзовата епоха и са известни множество клинописни текстове и от желязната епоха. В нейното начало се появява и финикийската азбука.[17][18] По тази причина краят на желязната епоха в този регион е условен и често се свързва със създаването през VI век пр.н.е. на империята на Ахеменидите започналия малко по-късно Класически период в Гърция.
Европа
Келтска къща от времето на желязната епоха
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Извън областите в пряк контакт с Близкия изток желязната епоха в Европа започва в края на XI век пр.н.е.[19] и постепенно се разпространява на север и на запад в продължение на пет столетия. Тя започва през VІІІ век пр.н.е. в Централна Европа и VІ век пр.н.е. в Северна Европа. Разделя се на два подпериода – ранно-желязна епоха ХІІ-VI век пр.н.е. Халщатска и късно-желязна – V-I век пр.н.е. – Латенска. Наименованията идват от селища на територията на Австрия и Швейцария, които са съществували по време на келтите (галите).
Азия
Широкото използване на желязото започва в Азия едновременно с употребата му в Европа.[20] В Китай, използването на желязо се простира доста по-назад във времето, и може би достига до четири хиляди години пр.н.е.[21]
Централна Азия
Желязната епоха в Централна Азия започва с появата на железни предмети сред индоевропейските племена саки в днешния район Синцзян на Китай между 10 век и 7 век пр.н.е., като например тези, намерени на мястото за погребения Чаухукоу.[22]
Археологическите разкопки в Тайланд (селищата Бан Дон Та Пхет и Кхао Сам Каео) разкриват метални, стъклени и каменни артефакти, стилистично свързани с Индийския субконтинент, което предполага влияние на индийската култура в Югоизточна Азия, започващо от 4 до 2 век пр.н.е., по време на късната желязна епоха.[23]
Хронология на желязната епоха в Южна Азия:
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
Историята на металургията на Индийския субконтинент започва през второто хилядолетие пр.н.е. Археологически обекти в Индия, като например Малхар, Дадупур, Раджа Нала Ка Тила и Лахурадева (в съвременния щат Утар Прадеш) показват употребата на железни сечива в периода 1800 – 1200 г. пр.н.е.[24] Археологическите разкопки в Хайдарабад показват място за погребение от Желязната епоха.[25] Ракеш Тевари[26] вярва, че около началото на индийската желязна епоха (13 век пр.н.е.), топенето на желязо вече е широко практикувано в Индия. Това предполага, че началото на технологията може би е около 16 век пр.н.е.[24]
В началото на първото хилядолетие пр.н.е. бележи значително развитие в обработката на желязо в Индия. По време на този период на мирно съществуване е постигнат голям технологичен напредък и високо майсторство в обработката. Един от центровете в Източна Индия е датиран от първото хилядолетие пр.н.е.[27] В Южна Индия (съвременният щат Мисор) желязото се появява в началото на 12 или през 11 век пр.н.е. Това развитие на технологията обаче е твърде изпреварващо за постоянни близки контакти със северозападната част на страната.[27] Индийските упанишади също споменават обработката на желязо.[28], а през маурийския период в Индия е отбелязан още по-голям напредък в металургията.[29] Около 300 г. пр.н.е. (и със сигурност от около 200 г.) в южна Индия чеве се произвежда качествена стомана – това, което по-късно се нарича техника на тигел. В тази техника, ковано желязо с висока чистота, въглища и стъкло се смесват в тигел и се нагряват, докато желязото се стопи и абсорбира въглерода.[30]
Хронология на желязната епоха в Индия:
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
Праисторическа Желязна епоха Желязна епоха
Шри Ланка
Праисторическата ранножелязна епоха в Шри Ланка продължава от 1000 до 600 г. пр.н.е. Радиовъглеродни доказателства за това са датирани от разкопките в Анурадхапура и Алигала в Сигирия.[31][32][33][34] За селището Анурадхапура е изчислено, че се е простирало на дължина от 10 хектара към 800 г. пр.н.е. и е нараснало до 50 хектара към 700-600 г. пр.н.е., и се е превърнало в град.[35] Останки от скелети от ранножелязната епоха предимно са открити в Анаикодаи, Джафна. Името Ко Вета е гравирано на брамански печат, погребан със скелет и датиран от археолозите около 3 век пр.н.е. Ko, което означава Крал в Тамил, е сравнимо с такива имена като Ко Атан и Ко Путивра в съвременните брамински надписи в Южна Индия.[36] Също така се смята, че в места на ранножелязната епоха са могли да съществуват в Кандародаи, Матота, Пилапития и Тисамахарама.[37]
Източна Азия
Хронология на желязната епоха в Източна Азия:
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
В Китай, бронзови надписи са датирани около 1200 г. пр.н.е. Развитието на обработката на желязо е доказано със сигурност поне от 9 век пр.н.е.[38][39]Голямата печатна писменост се идентифицира с група от знаци от книга, озаглавена Шъ Джоу Пиан (около 800 г. пр.н.е.). Обработката на желязо достига река Яндзъ към края на 6 век пр.н.е.[40] Малък брой предмети са открити в Чангша и Нанкин. Погребалните доказателства предполагат, че първоначалната употреба на желязо в Линян принадлежи към средата и края на епохата на Воюващите царства (от около 350 г. пр.н.е.). Важните находки от неблагородни метали в стил хуси включват железни предмети, открити в гробница в Kу-уей цун от 4 век пр.н.е.[41]
Техниките, използвани в Линян са комбинация от използването на двойни черупчести форми на южната традиция и отливането по калъп от Джонгян. Продукти на комбинацията от тези два периода са звънци, съдове, оръжия, накити и други изтънчени изделия.
Железните предмети навлизат на Корейския полуостров чрез търговия с обществата и държавите от района на Жълто море през 4 век пр.н.е., точно в края на Периода на Воюващите държави, но преди началото на династия Западен Хан в Китай.[42][43] Донг Йоон предполага, че с желязото първи се запознават обществата, разположени в долините на Северна Корея – долини на реки, които се вливат в Жълто море, като например Чеонгчеон и Таедон.[44] През 2 век пр.н.е. по тези земи бързо последва развитието на металургията, а от 1 век пр.н.е. железни сечива започват да се използват и от земеделците в южна Корея.[42] Най-ранните чугунени брадви в Южна Корея са открити в басейна на река Кимган (Гьомган). Времето, по което започва производството на желязо е същото, по което възникват по-развити общества в праисторическа Корея. Те са предшественици на първите държави, като например Силла, Пекче, Когурьо и Гая.[43][45] Железните предмети са важен елемент при погребенията през този период и посочват богатството или престижа на починалия.[46]
Африка
Хронология на желязната епоха в Африка:
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
↑Upanisads By Patrick Olivelle. Published 1998. Oxford University Press. ISBN 0-19-283576-9. pg xxix
↑The New Cambridge History of India By J. F. Richards, Gordon Johnson, Christopher Alan Bayly. Published 2005. Cambridge University Press. ISBN 0-521-36424-8. pg 64
↑Deraniyagala, Siran, The Prehistory of Sri Lanka; an ecological perspective. (revised ed.), Colombo: Archaeological Survey Department of Sri Lanka, 1992: 709-29
↑Karunaratne and Adikari 1994, Excavations at Aligala prehistoric site. In: Bandaranayake and Mogren (1994). Further studies in the settlement archaeology of the Sigiriya-Dambulla region. Sri Lanka, University of Kelaniya: Postgraduate Institute of Archaeolog:58
↑Mogren 1994. Objectives, methods, constraints and perspectives. In: Bandaranayake and Mogren (1994) Further studies in the settlement archaeology of the Sigiriya-Dambulla region. Sri Lanka, University of Kelaniya: Postgraduate Institute of Archaeolog: 39.
↑F. R. Allchin 1989. City and State Formation in Early Historic South Asia. South Asian Studies 5:1-16: 3
↑Indrapala, K. The Evolution of an ethnic identity: The Tamils of Sri Lanka, pp. 324
↑Deraniyagala, Siran, The Prehistory of Sri Lanka; an ecological perspective. (revised ed.), Colombo: Archaeological Survey Department of Sri Lanka, 1992: 730-2, 735
↑Derevianki, A. P. 1973. Rannyi zheleznyi vek Priamuria
↑David N. Keightley. The Origins of Chinese Civilization. Page 226.
↑Higham, Charles. 1996. The Bronze Age of Southeast Asia
↑Encyclopedia of World Art: Landscape in art to Micronesian cultures. McGraw-Hill. 1964.
↑ абKim, Do-heon. 2002. Samhan Sigi Jujocheolbu-eui Yutong Yangsang-e Daehan Geomto [A Study of the Distribution Patterns of Cast Iron Axes in the Samhan Period]. Yongnam Kogohak [Yongnam Archaeological Review] 31:1–29.
↑ абTaylor, Sarah. 1989. The Introduction and Development of Iron Production in Korea. World Archaeology 20(3):422–431.
↑Barnes, Gina L. 2001. State Formation in Korea: Historical and Archaeological Perspectives. Curzon, London.
↑Lee, Sung-joo. 1998. Silla – Gaya Sahoe-eui Giwon-gwa Seongjang [The Rise and Growth of Silla and Gaya Society]. Hakyeon Munhwasa, Seoul.
Цитирани източници
Akanuma, H. The significance of the composition of excavated iron fragments taken from Stratum III at the site of Kaman-Kalehöyük, Turkey // Anatolian Archaeological Studies 14. 2005. p. 147–158. (на английски)
Waldbaum, Jane C. From Bronze to Iron: The Transition from the Bronze Age to the Iron Age in the Eastern Mediterranean // Studies in Mediterranean Archaeology LIV. 1978. (на английски)
Wertime, Theodore et al. The Coming of the Age of Iron. New Haven, 1979. (на английски)
