PROFILPELAJAR.COM

Гибралтар
Gibraltar
	Гибралтар Gibraltar
— владение на Великобритания —
	Знаме Герб
	Девиз: Montis Insignia Calpe (латински); „Знак на Гибралтарската скала“
	Химн: God Save the King
	Местоположение на Гибралтар
География и население
Площ	6,843 km²
Води	0%
Климат	средиземноморски
Столица	Гибралтар
Най-голям град	Гибралтар
Официален език	английски език
Религия	83,6% християнство; –72,1% католици; –7,7% англикани; –3,8% други християни; 3,6% ислям; 2,4% юдаизъм; 2,0% индуизъм; 7,1% нерелигиозност; 1,3% други религии
Демоним	гибралтарец
Население (2022)	32 688
Население (2020)	34 003
Гъстота на нас.	4969 души/km²
Градско нас.	100%; (на 1-во място)
Управление
Форма	зависима територия
Монарх	Чарлз III
Губернатор	Дейвид Стил
Организации	ООН
Законодат. власт	Парламент
История
Превземане	4 август 1704 г.
Утрехтски договор	11 април 1713 г.
Икономика
БВП (ППС, 2013)	1,64 млрд. б.л.
БВП на човек (ППС)	50 941 б.л.
БВП (ном.)	2,441 млрд. б.л.
ИЧР (2018)	0,961 (много висок); (на 3-то място)
Прод. на живота	79,6 години; (на 46-о място)
Детска смъртност	5,9/1000; (на 78-о място)
Валута	Гибралтарска лира (GIP)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	GI
Интернет домейн	.gi
Телефонен код	+350
Официален сайт	www.gibraltar.gov.gi
	Гибралтар в Общомедия

Гибралтар (на английски: Gibraltar [Джибро̀лтър]) е задморска територия и град (city)^[1]^[2] на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.

До 2020 г. Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Ман) през 1973 г. Докато метрополията му е член на ЕС, Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е в обща митническа територия на ЕС, тъй като няма ДДС.

Етимология

Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джаба̀л Та̀рик“ (на арабски: جبال طارق), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров^[3].

География

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площта му е 6,84 km².

Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.

Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.

Население

Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).

Етноси

Гибралтарци (потомци на генуезци, испанци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.

Религии

Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.

Езици

Английски (официален), използват се също испански, италиански, португалски.

История

Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.

От 711 г. е във владение на маврите;
1602 г. – преминава към Испания;
1704 г. – превзет от англо-холандския флот (адмирал Джордж Рук);
1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
2020 г. – заедно с Великобритания напуска Европейския съюз.

Политика

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралят на Великобритания, Чарлз III, който от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).

Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.

Летище

Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен ^[4]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.^[5]