PROFILPELAJAR.COM

Босна и Херцеговина
Bosna i Hercegovina
	Босна и Херцеговина Bosna i Hercegovina
	Знаме Герб
	Химн: Intermezzo
	Местоположение на Босна и Херцеговина
География и население
Площ	51 197 km²; (на 125-о място)
Води	1,4%
Климат	умереноконтинентален; средиземноморски
Столица	Сараево
Най-голям град	Сараево
Официален език	бошняшки език хърватски език сръбски език
Религия	51% ислям; 46% християнство; —31% православни; —15% католици; 3% нерелигиозност / други религии
Демоним	бошняк
Население (2022)	3 434 000; (на 135-о място)
Население (2020)	3 475 000
Гъстота на нас.	74,5 души/km²; (на 156-о място)
Градско нас.	49%; (на 130-о място)
Управление
Форма	федерална парламентарна директориална република
Върховен представител	Кристиан Шмид
Председател	Денис Бечирович
Организации	ООН, ОССЕ, СЕ, ОИС, ЦЕФТА
Законодат. власт	Парламентарно събрание
Горна камара	Палата на народа
Долна камара	Палата на представителите
История
Босненска бановина	1154 г.
Босненско кралство	1377 г.
Османско завоюване	1463 г.
СР Босна и Херцеговина	25 ноември 1943 г.
Война за независимост	3 март 1992 г.
Дейтънско споразумение	14 декември 1995 г.
Икономика
БВП (ППС, 2024)	71,254 млрд. щ.д.; (на 110-о място)
БВП на човек (ППС)	20 623 щ.д.; (на 81-во място)
БВП (ном., 2024)	29,078 млрд. щ.д.; (на 110-о място)
БВП на човек (ном.)	8416 щ.д.; (на 86-о място)
ИЧР (2022)	0,779 (висок); (на 80-о място)
Джини (2015)	32,7 (среден); (на 47-о място)
Прод. на живота	77,3 години; (на 49-о място)
Детска смъртност	5,8/1000; (на 22-ро място)
Грамотност	96,7%; (на 59-о място)
Валута	Конвертируема марка (BAM)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	д.м.гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	BA
Интернет домейн	.ba
Телефонен код	+387
ITU префикс	BIH
Официален сайт	www.fbihvlada.gov.ba
	Босна и Херцеговина в Общомедия

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.^[6]

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История

През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твърдко I е кралство), което впоследствие присъединява и включва и съседната област Херцеговина.
През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана.
От 1918 г. е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. в Кралство Югославия.
През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на Независимата хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.
През есента на 1991 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ.
През май 1992 г. е приета за членка на ООН.
В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
През ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 г. в Париж.

География

Основна статия: География на Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.

Климат

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.

Население

Основна статия: Население на Босна и Херцеговина

Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.

Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.

Вероизповедания в БХ
религии			процент
Християнство			48%
ислям			40%
други и атеисти			10%

Етноси в БХ
етноси			процент
бошняци			48,4%
сърби			32,7%
хървати			14,6%
други			4,3%

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 хил. души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на щатското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.^[7] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души. През 2011 г. се провежда последното преброяване в страната.

Икономика

Основна статия: Икономика на Босна и Херцеговина

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Босна и Херцеговина

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е регулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според него Босна и Херцеговина е конфедерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево:

Последните общи избори в страната се провеждат на 2 октомври 2022 г.

Административно деление

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

Основни статии: Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област „Бръчко“

Основна статия: Окръг Бръчко

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

Основна статия: Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. Всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири така наречени „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Култура

Основна статия: Култура на Босна и Херцеговина

Други

Източници

↑ Demografija, 2022. // Agency for Statistics of Bosnia and Herzegovina, 31 октомври 2023. с. 26. Посетен на 19 февруари 2024.
↑ ec.europa.eu
↑ ^а ^б ^в ^г World Economic Outlook Database, October 2023 Edition. (BA) // МВФ, 10 октомври 2023. Посетен на 11 октомври 2023.
↑ Human Development Report 2023/24 // United Nations Development Programme, 13 март 2024. Посетен на 13 март 2024.
↑ Distribution of family income – Gini index // The World Factbook. TWB. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2017. Посетен на 29 октомври 2017.
↑ www.euro2001.net
↑ Данни на ЦРУ // Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 2010-10-12.