Новоселци (дем Мъглен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Новоселци.
Новоселци
Νερόμυλοι
— село —
Църквата в Новоселци
Църквата в Новоселци
Гърция
41.0232° с. ш. 22.1875° и. д.
Новоселци
Централна Македония
41.0232° с. ш. 22.1875° и. д.
Новоселци
Воденско
41.0232° с. ш. 22.1875° и. д.
Новоселци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина230 m
Население59 души (2021 г.)

Новоселци (на гръцки: Νερόμυλοι, Неромили, до 1926 година Νοβοσέλτσι, Новоселци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Селото се намира на 230 m надморска височина, на 6 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк (Пайко).[2]

История

Античност

На хълма Горица са открити останки от укрепено селище от III век пр. Хр. Гробище от желязната епоха има и на отсрещния хълм, от другата страна на Мъгленица в землището на Продром, който също се казва Горица.[3]

В Османската империя

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Новоселци:

„ На четвърт час на юг от Продром, отвъд река Плака, се намира друго мюсюлманско село - Новоселци, което се състои от 90 къщи и 151 нуфузи, плащащи 5833 пиастра и 34 пари данък.[4] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Новоселци живеят 300 българи християни и 250 българи мохамедани.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 396 жители българи мохамедани.[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Новоселце има 84 къщи славяни мохамедани.[6]

В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци, предимно от Източна Тракия.[7] В 1926 година е преименувано на Неромили, в превод воденици. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 54 бежански семейства и 229 души.[8]

По време на Гражданската война през зимата на 1947 година властите изселват жителите във Фущани и Съботско. След войната част от населението не се връща.[9]

Произвеждат се тютюн овошки, детелина.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Новоселци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мала горица[10] Μικρή Γκορίτσα Дасомено Δασωμένο[11] възвишение на СЗ от Новоселци и на И Продром (263 m)[10]
Голема горица[10] Μεγάλη Γκορίτσα Дасос Δάσος[11] възвишение на С от Новоселци и Продром[10]
Осонче Копач[12] Κοπάτ Скамено Σκαμένο[11] възвишение на СИ от Продром[10] (437 m)
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 452[2] 377[2] 273[2] 335[2] 164[2] 178[2] 146[2] 113[2] 111[2] 186 78 59

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 94. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Αρχαιότητες στους Νερόμυλους // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-01. Посетен на 1 май 2018.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  6. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  7. ↑ Οι Νερόμυλοι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 95. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  12. ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“