Купа (дем Пеония)

Вижте пояснителната страница за други значения на Купа.
Купа
Κούπα
— село —
Христос Вседържител от църквата „Успение Богородично“
Христос Вседържител от църквата „Успение Богородично“
Гърция
41.07° с. ш. 22.3581° и. д.
Купа
Централна Македония
41.07° с. ш. 22.3581° и. д.
Купа
Кукушко
41.07° с. ш. 22.3581° и. д.
Купа
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областВлахомъглен
Надм. височина700 m
Население76 души (2021 г.)
Купа в Общомедия

Ку̀па[1] (на гръцки: Κούπα) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Георгафия

Карта на Влахомъглен

Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] в североизточната част на планината Паяк, в проход, на около 30 километра североизточно от Къпиняни. Отдалечено е на 30 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 5 km югозападно от съседното влашко село Люмница (Скра).[3]

История

В Османската империя

В края на XIX век Купа е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в Купа е от първата половина на XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Купа (Koupa), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5]

„Купа... брои 80 кѫщи и е твърдѣ бѣдно. Климатътъ е по-суровъ отъ Люмница, затова копринарството не е толкозъ развито, па и земледѣлието и скотовъдството сѫ незначителни.“[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Димо Попов.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Купа живеят 600 власи християни.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купа има 468 власи и в селото има влашко училище.[9]

Румънско просветно дело

В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. Между 1899 и 1908 година в селото работи румънско училище. То е основано в 1899 година от Стоя Пампор, който в 1906 година е румънски учител в Ошин. Преди пристигането на Пампор в селото има гръцки учител - местен жител, който по-късно минава на румънска страна и лежи в затвора в Солун. Папмпор успява да отвори румънско училище, възползвайки се от конфликт между местния първенец Вачия Пронди и гръцкия владика. Пронди, който дотогава е лидер на прогръцката партия и не позволява поява на румънизма в селото, е привлечен от Пампор на румънска страна. Пампор работи в Купа пет години без големи проблеми. Първоначално е приет хладно от селяните, поради подкрепата му от местния богаташ Пронди, но постепенно ги привлича към румънското училище. Пронди обаче е подкупен от гърците и отново минава на тяхна страна. По гръцки клевети на два пъти повече от 15 румънци са осъждани на 3-5 години затвор. В 1903/1904 година в селото преподава Христо Ное, а след него Н. Думитру. В църквата се служи на румънски.[10][11]

По данни на Екзархията в 1910 година Купа има 102 семейства, 600 жители власи и една черква.[12]

Според румънски данни към 1906 година в селото има 120 семейства и жителите му са „най-необразованите и незаинтересовани от просветата от всички мъгленорумъни“.[10] При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Купа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Купа попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Купа има 100 къщи власи християни.[14] През Първата световна война, тъй като фронтовата линия минава близо до селото, то е принудително разселено.[2]

В 1924 - 1925 година официално в Румъния се изселват 8 семейства, заселени в добруджанското село Казимир.[15] Църквата „Света Богородица“ изгаря през 20-те години на XX век.[11]

Селото пострадва силно във Втората световна (1940 - 1945) и в Гражданската война (1946 - 1949), като много жители на Купа бягат в Югославия. Останалите жители през зимата на 1947 година са принудително изселени от властите в Карасинанци и Ругуновец.[2] След нормализацията на обстановката част от тях се връщат. По-късно започва миграция към Боймица и големите градове.[16]

Традиционно жителите се занимават предимно със скотовъдство и експлоатация на гората.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 626[2] 402[2] 445[2] 622[2] 300[16] 350[16] 117[16] 42[16] 104[16] 68 47 76

Личности

Родени в Купа
Просиос Воциос (Прошко Вучев), гъркомански деец от Купа, пред гръцкото консулство в Солун[17]
  • Гино Ити Сарафов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Димо Попов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО[7]
  • Иван Джочков (Джочов, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[7][18]
  • Иван Вучев (Вучов, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 19 юни 1913 година[19]
  • Ичо Прошев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[7][18]
  • Пено Бадбара, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Петре[21] и Поно Стоянови Митреви, български революционери, дейци на ВМОРО, убити[7][18]
  • Петре Прондов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Петър Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Криволак[18]
  • Тано Кюпев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Христо Жиков, български революционер, деец на ВМОРО, убит[7][18]
  • Яне Коджабашия (р. 1942), композитор и музиколог от Северна Македония
Починали в Купа
  • Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[22]
  • Иван Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[22]
  • Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[18]
  • Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при Купа[22]
Свързани с Купа

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ 14. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου, Κούπας // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 232.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. ↑ а б Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  11. ↑ а б Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  12. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  16. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 5 март 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  18. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  22. ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“