Герхард Херцберг

Герхард Херцберг
Gerhard Herzberg
Роден
Герхард Хайнрих Фридрих Ото Юлиус Херцберг
Починал
3 март 1999 г. (94 г.)
Религияагностицизъм[1]
Учил вГьотингенски университет
Научна дейност
Областфизикохимия
Работил вКарлтънски университет
Саскачевански университет
Чикагски университет
НаградиНобелова награда за химия (1971)
Кралски медал (1971)
Герхард Херцберг в Общомедия

Герхард Херцберг (на немски: Gerhard Herzberg) е германско-канадски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1971 г. за „приноса му към разбирането на електронната структура и геометрия на молекулите, в частност на свободните радикали“.[2] Работата на Херцберг засяга основно атомната и молекулярната спектроскопия. Той използва тези техники за определяне структурите на двуатомни и многоатомни молекули, включително свободни радикали, които иначе са трудни за изследване по друг начин. Освен това той прави химически анализи на небесни тела. Служи като канцлер на Карлтънския университет в Отава, Канада от 1973 до 1980 г.

Биография

Херцберг е роден на 25 декември 1904 г. в Хамбург, Германия. Той е дете на Албин Херцберг и Ела Бибер.[3] Има по-голям брат, роден през януари 1904 г.[4] Херцберг е записан в предучилищна подготовка сравнително късно, след като се разболява от дребна шарка.[4] Семейство Херберг са атеисти, но публично крият този факт.[4] Бащата на Герхард почива през 1914 г., на 43-годишна възраст, след като страда от тежък оток и усложнения след по-ранен сърдечен проблем.

Първоначално Херцберг обмисля да започне кариера в астрономията, но кандидатстването му в Хамбургската обсерватория е отхвърлена, а той е посъветван да не се насочва към тази област без частна финансова поддръжка.[5] След като завършва средното си образование в гимназия във Франкфурт, Херцберг продължава да учи в Дармщатския технически университет с помощта на частна стипендия.[5][6][7] През 1928 г. завършва докторантура.[5] До 1930 г. работи по следдипломната си квалификация в Гьотингенския университет и Бристолския университет под менторството на Джеймс Франк и Макс Борн. През 1930 г. започва работа като лектор и асистент по физика в Дармщатския технически университет.

През 1935 г. на Херцберг се налага да напусне Нацистка Германия като бежанец, тъй като жена му (Луис Йотингер, ж. 1929 г.) е еврейка,[8] и затова започва работа като гост-преподавател в Саскачеванския университет в Канада.[9] В периода 1936 – 1945 г. работи като професор по физика пак там, а през 1945 – 1948 г. работи като преподавател по спектроскопия в Чикагския университет. От 1948 г. е директор на отдела по чиста физика към Националния изследователски съвет на Канада.

През 1951 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество,[10] а през 1969 г. е награден с награда Уилард Гибс.

През 1971 г. е награден с Нобелова награда за химия, като в същата година е отличен и с Кралски медал от Британското кралско научно дружество.[10] В периода 1973 – 1980 г. служи като канцлер на Карлтънския университет в Отава. През 1981 г. става един от основателите на Световния културен съвет.[11]

През 1992 г. се подписва под Предупреждението на учените към човечеството.[12]

Умира на 3 март 1999 г., на 94-годишна възраст.

Източници

  1. ↑ 594/000100294 // NNDB.
  2. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1971 // Nobel Media. Посетен на 31 декември 2010.
  3. ↑ Gerhard Herzberg: The Person // GCS Research Society. Посетен на 1 януари 2011.
  4. ↑ а б в Stoicheff, Boris. Gerhard Herzberg: an illustrious life in science. Ottawa, NRC Press, 2002. ISBN 9780660187570. с. 7.
  5. ↑ а б в GERHARD HERZBERG // GCS Research Society. Посетен на 7 февруари 2015.
  6. ↑ Naransinham, N.A. and Ahmad, S.A. Gerhard Herzberg – An obituary // Indian Institute of Science, 1999. Архивиран от оригинала на 2020-08-01. Посетен на 21 февруари 2016.
  7. ↑ Gerhard Herzberg // Gelehrtenschule des Johanneums. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 21 февруари 2016.
  8. ↑ science.ca: Gerhard Herzberg
  9. ↑ Gerhard Herzberg – Biographical
  10. ↑ а б Record Архив на оригинала от 2021-04-12 в Wayback Machine. at the Royal Society's archive
  11. ↑ About Us // World Cultural Council. Посетен на 8 ноември 2016.
  12. ↑ World Scientists' Warning To Humanity // stanford.edu, 18 ноември 1992. Посетен на 26 юни 2019.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни