Жан-Пиер Соваж Jean-Pierre Sauvage
френски химик
7 декември 2016 г.
Роден	21 октомври 1944 г. (80 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	надмолекулярна химия
Учил при	Жан-Мари Лен
Работил в	Страсбургски университет
Известен с	синтез на катенан
Награди	Нобелова награда за химия (2016)
Жан-Пиер Соваж в Общомедия

Жан-Пиѐр Сова̀ж (на френски: Jean-Pierre Sauvage, [ʒanpjɛʁ sovaʒ]) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 2016 г., заедно с Фрейзър Стодарт и Бен Феринга, „за разработването и синтеза на молекулярни машини“.^[1]

Роден е на 21 октомври 1944 година в Париж, Франция. Завършва Националното висше училище по химия в Страсбург през 1967, а през 1971 защитава докторат в Университета „Луи Пастьор“ (днес част от Страсбургския университет), където преподава след това.

Приносите му са в областта на надмолекулярната химия, като през 1983 година за пръв път синтезира катенан, структура от две механично свързани молекули.

През 1997 става член на Френската академия на науките.

Първата стъпка към създаването на молекулярни машини е направена от Жан-Пиер Соваж през 1983 г. Тогава той успява да свърже две пръстеновидни молекули в обща верига, наречена катенан. Обикновено молекулите се свързват чрез силни ковалентни връзки, в които атомите споделят електрони, но в този случай механичната връзка е по-свободна. За да може една машина да изпълнява задача, нейните съставни части трябва да могат да се движат едни спрямо други. Веригата на Соваж изпълнява точно това условие.

Молекулярните машини се доразвиват от Фрейзър Стодарт през 1991 г., който успява да накара молекулярен пръстен да се движи по ос. На базата на това той създава и молекулярните мускули, молекулярен лифт и компютърен чип, базиран на молекули.

През 1999 г. Бен Феринга става първият човек, създал молекулярен мотор. Той представлява молекулярно роторно острие, което се върти постоянно в една и съща посока. Използвайки този мотор, Феринга успява да завърти стъклен цилиндър, голям близо 10 000 пъти повече от мотора. Той също така проектира и т. нар. наноколи.

Молекулярните машини, създадени от тримата учени, са хиляди пъти по-малки от дебелината на човешки косъм. При тях се наблюдава успешното свързване на молекули, които образуват всичко от малки лифтове до мотори и миниатюрни мускули. Соваж, Стодарт и Феринга създават инструментариум от химични структури, които се използват от изследователи по света за създаването на различни напреднали технологични устройства. Пример за употребата на тези молекулярни машини е построеният през 2013 г. молекулярен робот, който може да взима и свързва аминокиселини.

За работата си по „дизайна и синтезирането на молекулярни машини“, известни още като най-малките машини в света, тримата учени получават Нобелова награда за химия за 2016 г.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii GND Google Scholar ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN Scopus IdRef VIAF WorldCat

п б р Нобелова награда за химия Лауреати на наградата 1901: Вант Хоф 02: Е.Фишер 03: Арениус 04: Рамзи 05: фон Байер 06: Моасан 07: Бухнер 08: Ръдърфорд 09: Оствалд 10: Валах 11: Кюри 12: Гриняр, Сабатие 13: Вернер 14: Ричардс 15: Вилщетер 18: Хабер 20: Нернст 21: Соди 22: Астън 23: Прегъл 25: Зигмонди 26: Сведберг 27: Виланд 28: Виндаус 29: Хардън, фон Ойлер-Келпин 30: Х.Фишер 31: Бош, Бергиус 32: Лангмюр 34: Юри 35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри 36: Дебай 37: Хауърт, Карер 38: Кун 39: Бутенант, Ружичка 43: де Хевеши 44: Хан 45: Виртанен 46: Съмнър, Нортроп, Стенли 47: Робинсън 48: Тиселиус 49: Джиок 50: Дилс, Алдер 51: Е. Макмилан, Сиборг 52: Мартин, Синг 53: Щаудингер 54: Полинг 55: дю Виньо 56: Хиншълуд, Семьонов 57: Тод 58: Сангър 59: Хейровски 60: Либи 61: Калвин 62: Перуц, Кендрю 63: Циглер, Ната 64: Ходжкин 65: Удуърт 66: Мъликен 67: Айген, Нориш, Портър 68: Онсагер 69: Бартън, Хасъл 70: Лелоар 71: Херцберг 72: Анфинсен, Мур, Стайн 73: Е.О.Фишер, Уилкинсън 74: Флори 75: Корнфорт, Прелог 76: Липскъм 77: Пригожин 78: Мичъл 79: Браун, Витиг 80: Бърг, Гилбърт, Сангър 81: Фукуи, Хофман 82: Клуг 83: Таубе 84: Мерифийлд 85: Хауптман, Карл 86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани 87: Крам, Лен, Педерсън 88: Дайзенхофер, Хубер, Михел 89: Олтман, Чек 90: Кори 91: Ернст 92: Маркъс 93: Мълис, Смит 94: Ола 95: Крутцен, Молина, Роуланд 96: Кърл, Крото, Смоли 97: Бойер, Уокър, Скоу 98: Кон, Поупъл 99: Зеуаил 2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава 01: Ноулс, Нойори, Шарплес 02: Фен, Танака, Вютрих 03: Агре, Маккинън 04: Чихановер, Хершко, Роуз 05: Гръбс, Шрок, Шовен 06: Корнбърг 07: Ертъл 08: Шимомура, Чалфи, Циен 09: Рамакришнан, Щайц, Йонат 10: Хек, Негиши, Сузуки 11: Шехтман 12: Лефковиц, Кобилка 13: Карплус, Левит, Варшел 14: Бециг, Хел, Мьорнър 15: Линдал, Модрич, Санджар 16: Соваж, Стодарт, Феринга 17: Дюбоше, Франк, Хендерсън 18: Арнолд, Смит, Уинтър 19: Гудинаф, Уитингам, Йошино 20: Шарпантие, Даудна 21: Лист, Д. Макмилан 22: Бъртози, Мелдал, Шарплес 23: Бауенди, Брус, Екимов 24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър

Тази статия за учен все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.