Пол Бърг
Пол Бърг (на английски: Paul Berg) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г. Той е професор емерит в Станфордския университет.
Ранен живот и образование
Бърг е роден на 30 юни 1926 г. в Бруклин, Ню Йорк в семейството на руските евреи[1] Сара Бродски, домакиня, и Хари Бърг, производител на дрехи.[2] Бърг завършва средното си образование в Ню Йорк през 1943 г.,[3] а през 1948 г. получава бакалавърска степен по биохимия от Университета на щата Пенсилвания. След това записва докторантура по биохимия в Западния резервен университет Кейс, откъдето завършва през 1952 г.
Научна дейност
След като приключва с висшето си образование, Бърг прекарва две години в постдокторантура към Американското онкологично общество, работейки в Института за цитофизиология в Копенхаген, Дания, както и в Училището по медицина към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури.[4] Във Вашингтонския университет работи заедно с Артър Корнбърг.[5] Бърг работи също и като научен сътрудник към Кеймбриджкия университет.[6][7] В периода 1955 – 1959 г. преподава като професор във Вашингтонския университет. През 1959 г. се премества в Станфордския университет, където преподава биохимия до 2000 г. и служи като директор на Центъра за молекулярна и генетична медицина Бекман в периода 1985 – 2000 г.[4] След като се пенсионира от административните и преподавателските си постове, той продължава с изследванията си.[8]
Изследванията на Бърг включват използването на радиоизотопни маркери за изучаване на междинния метаболизъм. Това води до изясняване на механизма, по който хранителните вещества се превръщат в клетъчни материали. Той е един от първите учени, демонстрирали, че фолиевата киселина и витамин B12 играят роля в преобразуването на мравчена киселина, формалдехид и метанол до напълно редуцирани състояния на метилови групи в метионин.
Бърг е най-известен с основополагащата си работи върху генния сплайсинг на рекомбинантна ДНК.[9] Той е първият учен, който успява да създаде молекула, съдържаща ДНК от два различни вида. Това е фундаментален етап от развитието на съвременното генно инженерство. След като разработва техниката, Бърг я използва за проучванията си върху вирусните хромозоми.[10] През 1980 г. е удостоен с Нобелова награда за химия за фундаменталните си изследвания върху биохимията на нуклеиновите киселини, в частност на рекомбинантната ДНК.[11] През 1983 г. е награден с Национален научен медал.
През последните години, Бърг участва в публичната политика за биомедицинските въпроси, включващи рекомбинантна ДНК и ембрионални стволови клетки. Публикува книга за генетика Джордж Бидъл.[12]
Източници
- ↑ Professor Paul Berg | Biographical summary // Посетен на 10 декември 2019.
- ↑ HowStuffWorks Paul Berg Архив на оригинала от 2016-05-20 в Wayback Machine.. Science.howstuffworks.com (2008-10-21).
- ↑ Hargittai, István. "The road to Stockholm: Nobel Prizes, science, and scientists", p. 121. Oxford University Press, 2002. ISBN 0-19-850912-X.
- ↑ а б Paul Berg – Curriculum Vitae // The Nobel Foundation. Архивиран от оригинала на 14 май 2011. Посетен на 25 март 2011.
- ↑ Paul Berg // HowStuffWorks, 21 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 9 януари 2012. Посетен на 25 март 2011.
- ↑ Research Focus, Clare Hall // Архивиран от оригинала на 25 април 2016.
- ↑ Singer, Maxine, Berg, Pam. Genes and genomes. Mill Valley, Ca., University Science Books, 1990. ISBN 0935702172. с. xxviii.
- ↑ Carey, Jr., Charles W. American scientists. New York, NY, Facts on File, 2006. ISBN 978-0816054992.
- ↑ Paul Berg // Архивиран от оригинала на 21 февруари 2018. Посетен на 5 май 2016.
- ↑ Award Ceremony Speech // The Nobel Foundation. Архивиран от оригинала на 23 януари 2011. Посетен на 25 март 2011.
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980 // The Nobel Foundation. Архивиран от оригинала на 5 март 2011. Посетен на 25 март 2011.
- ↑ CAP – Paul Berg // Stanford University. Архивиран от оригинала на 2011-06-09. Посетен на 25 март 2011.
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|