Дъдли Хършбах

Дъдли Хършбах
Dudley Herschbach
американски химик
Роден
18 юни 1932 г. (92 г.)
Учил вХарвардски университет
Станфордски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вКалифорнийски университет, Бъркли
Харвардски университет
Фрайбургски университет
Тексаски университет A&M
НаградиНобелова награда за химия (1986)
Национален медал за наука (1991)
Семейство
СъпругаДжорджийн Хършбах
Дъдли Хършбах в Общомедия

Дъдли Робърт Хършбах (на английски: Dudley Robert Herschbach) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г. заедно с Ли Юан Цъ и Джон Полани за приноса им към динамиката на химическите елементарни процеси.[1] Хършбах и Ли работят с молекулярни лъчи, използвайки новата лабораторна техника на кръстосаните молекулярни лъчи за изследванията си, което им позволява да добият подробно разбиране на молекулярно ниво на елементарни реакции.

Ранен живот и образование

Хършбах е роден на 18 юни 1932 г. в Сан Хосе, Калифорния. Той е най-голямото от шест деца и израства в селски район. Завършва средното си образование в Кембъл и получава стипендия, за да учи в Станфордския университет. Там той завършва с бакалавърска степен по математика през 1954 г. и с магистърска степен по химия на следващата година.[2] По време на магистратурата си изчислява факторите на честота за газови реакции.[3]

След това Хършбах се записва в Харвардския университет, където завършва магистратура по физика през 1956 г., а през 1958 г. защитава докторската си дисертация по физикохимия. В Харвард, Хършбах изучава разцепването на молекулите, използвайки микровълнова спектроскопия.[3]

Научна дейност

През 1959 г. Хършбах започва работа в Калифорнийския университет, Бъркли като асистент по химия. През 1961 г. става доцент.[2] Заедно със студенти той построява инструмент с кръстосани молекулярни лъчи, който е достатъчно голям за опити с реактивно разсейване, включващи основи и различни реагенти. Неговият интерес към химическите елементарни процеси поставя под въпрос широко възприетото мнение по това време, че не възникват сблъсъци в кръстосани молекулярни лъчи. Резултатите от изследванията на реакция K + CH3I са първите, които предоставят подробен изглед към елементарните сблъсъци, демонстрирайки процес на пряко отскачане, при който KI продукт отскача от удара на атом K. Последващите изследвания на реакцията K + Br2 водят до откритието, че повърхностният йонизационен детектор вероятно е бил замърсен от предишна употреба и трябва да се обработва предварително, за да се получат надеждни резултати. Промените в оборудването водят след себе си надеждни резултати, включително наблюдението, че реакцията K + Br2 включва реакция на отстраняване, при която продукта KBr се разсейва вследствие удар на атом K. Изследванията продължават и впоследствие става възможно да се съотнесат електронната структура на реагентите и продуктите с реакционната динамика.[3]

През 1963 г. Хършбах се завръща в Харвард, заемайки позицията на професор по химия. Там той продължава да работи по реактивната динамика на молекулярните лъчи и по реакциите на алкални атоми с алкални халиди. През 1967 г. Ли Юан Цъ се присъединява към лабораторията като постдокторантски студент. Започва работа по построяване на „супермашина“ за изучаване на сблъсъци като Cl + Br2.[3]

Най-приветстваната му работа, за която печели и Нобелова награда за химия през 1986 г. заедно с Ли Юан Цъ и Джон Полани, са опитите с кръстосани молекулярни лъчи, които извършва с Ли. Пресичането на насочени лъчи на реагенти в газова фаза позволява разпределяне на енергията между транслационните, ротационните и вибрационните режими на молекулите на продукта, което е от особено значение за разбирането на динамиката на реакциите. С този си принос, се счита, че двамата са спомогнали за изникването на нова област на изследвания в химията.[1] Хършбах е пионер в молекулярната стереодинамика, измервайки и интерпретирайки теоретично ролята на момента на импулса и векторните му свойства в динамиката на химичните реакции.[3][4]

В хода на научната си кариера Хършбах публикува над 400 научни труда.[5] Едно от проучванията му доказва, че метанът всъщност може да се образува спонтанно при високо налягане и висока температура, например надълбоко в земната мантия. Това откритие е индикатор за образуването на абиогенен въглеводород, което ще рече, че количеството въглеводороди на Земята може да е много по-голямо, отколкото се смята.[6]

Хършбах е силен привърженик на научното образование сред широката общественост и често изнася лекции на студенти от всички възрасти, опитвайки се да им предаде ентусиазъм към науката и откривателски дух.

Източници

  1. ↑ а б Press Release: The Nobel Prize in Chemistry 1986 Dudley R. Herschbach, Yuan T. Lee, John C. Polanyi // Nobel Media. Посетен на 28 април 2015.
  2. ↑ а б Dudley R. Herschbach – Biographical // Nobel Media. Посетен на 28 април 2015.
  3. ↑ а б в г д Farrar, James. 1986 Nobel Laureate, Dudley R. Herschbach // Nobel laureates in chemistry 1901 – 1992. Philadelphia, PA, Chemical Heritage Foundation, 1993. ISBN 978-0841226906. с. 686 – 692.
  4. ↑ Dudley Herschbach: Chemical Reactions and Molecular Beams // United States Department of Energy. Посетен на 28 април 2015.
  5. ↑ Google Scholar search // Посетен на 9 декември 2010.
  6. ↑ Scott, H. P. и др. Generation of methane in the Earth's mantle: In situ high pressure–temperature measurements of carbonate reduction // Proceedings of the National Academy of Sciences 101 (39). 2004. DOI:10.1073/pnas.0405930101. с. 14023 – 14026. Посетен на 9 декември 2010.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни