Джордж Ола

Джордж Ола
Oláh György
унгарско-американски химик
Роден
Починал
8 март 2017 г. (89 г.)
ПогребанКерепеши, Будапеща, Унгария
Религияагностицизъм
Националност Унгария,  САЩ
Учил вБудапещенски университет по технологии и икономика
Научна дейност
ОбластХимия
Работил вКейс уестърн ризърв юнивърсити, Южнокалифорнийски университет
Известен сКарбокатиони чрез суперкиселини
Награди Нобелова награда за химия (1994)
Джордж Ола в Общомедия

Джордж Андрю Ола, (роден като Дьорд Олах (на унгарски: Oláh György)) е унгарско-американски химик. Неговото изследване включва създаване и реактивност на карбокатиони чрез суперкиселини. За това изследване, Ола е награден с Нобелова награда за химия през 1994 година.[1] Награден е и с медал Пристли, най-високата чест, предоставена от Американското общество на химиците.

Биография

Ола е роден на 22 май 1927 година в Будапеща, Унгария. Завършва гимназия „Piarista Gimnazium“ в Будапеща. След това следва в Будапещенски университет по технологии и икономика. Вследствие на Унгарската революцията от 1956 година, той и семейството му се мести за кратко в Англия, а след това в Канада, където постъпва в Доу кемикъл в Сарния, Онтарио, с друг унгарски химик, Стивън Дж. Кун.

Пионерската си работа по карбокатионите Ола започва по време на осемте си години в Доу.[2] През 1965 г. той се завръща в академичните среди в Кейс уестърн ризърв юнивърсити, а след това в Университета на Южна Калифорния през 1977 година. През 1971 г. Ола става натурализиран гражданин на САЩ.

Ола е изтъкнат професор в Университета на Южна Калифорния и директор на Института за изследване на въглеводороди „Loker Hydrocarbon Research Institute“. През 2005 г. Ола пише есе за насърчаване на метаноловата икономиката.[3]

Семейство Ола създава фонд за дарения (Фондация „Джордж А. Ола“), който предоставя годишни награди на отличили се химици. Наградите се избират и се администрират от Американското дружество на химиците.[4]

Обявен е за почетен гражданин на град Будапеща през 2007 г.

Източници

  1. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1994 // The Nobel Foundation. Посетен на 22 декември 2008.
  2. ↑ George A. Olah. Friedel-Crafts and Related Reactions. New York, John Wiley and Sons, 1965.
  3. ↑ George A. Olah. Beyond Oil and Gas: The Methanol Economy // Angewandte Chemie International Edition 44 (18). 2005. DOI:10.1002/anie.200462121. с. 2636 – 2639.
  4. ↑ „George A. Olah Award in Hydrocarbon or Petroleum Chemistry“, Chemical & Engineering News, 19 януари 2009, p. 74
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни