Питър Денис Мичъл
Питър Денис Мичъл (на английски: Peter Dennis Mitchell)[1] е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество[2] и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.[3]
Биография
Роден е на 29 септември 1920 година в Мичъм, графство Съри, Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, държавен служител, и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава естествени науки, специализирани в областта на биохимията.
Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 година и защитава докторска степен в началото на 1951 за работата си върху начина на действие на пеницилина. През 1955 година е поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по зоология в Единбургския университет, където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.
Умира на 10 април 1992 година в Бодмин, Корнуол.
Хемиосмотичнен синтез на АТФ
През 1960 година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но се приема, че механизмът, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите, е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.
Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е основана върху информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал.
Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на АТФ синтаза, мембранен протеин, който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.[4]
Бележки
Външни препратки
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|