Джером Карл
Джером Карл (на английски: Jerome Karle, роден като Джером Карфункел, на английски: Jerome Karfunkle) е американски физикохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1985 година за директен анализ на кристални структури, с помощта на рентгеноструктурен анализ.[1][2]
Биография
Младежки години и образование
Карл е роден на 18 юни 1918 година в Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство със силен интерес в областта на изкуството. Той свири на пиано като младеж и участва в редица състезания, но много повече се интересува от наука. Посещава гимназията „Ейбрахам Линкълн“ в Бруклин. Като младеж Карл практикува хандбал, фигурно пързаляне, американски футбол и плуване в Атлантическия океан.[1]
Той започва колеж на 15-годишна възраст и получава бакалавърска степен от Сити колидж в Ню Йорк през 1937 г., където кара допълнителни курсове по биология, химия и математика в допълнение към необходимата учебна програма. Получава магистърска степен от университета в Харвард през 1938 г., като специализира в областта на биологията.[1]
Като част от план да събере достатъчно пари, за да си плати за по-нататъшната специализация, Карл заема позиция в Нюйоркския Държавен департамент за здравеопазване в Олбани, където разработва метод за измерване на нивата на разтворения флуор, техника, която ще се превърне в стандарт за флуорирането на водата.[1]
Той се записва в университета в Мичиган през 1940 г. и се срещна с бъдещата си съпруга. Двамата се женят през 1942 г. Въпреки че завършва през 1943 г., докторската степен му е дадена следващата година.[1]
Научни изследвания
Започвайки през 1943 г., след завършване на докторантура, Карл работи по проекта „Манхатън“ в Университета на Чикаго със съпругата си д-р Изабела Карл, един от най-младите учени и една от няколкото жени по проекта. През 1944 г. те се връщат в университета в Мичиган, където Карл работи по проект за изследователската военноморска лаборатория на САЩ. През 1946 г. се премества във Вашингтон да работи за Военноморската лаборатория за научни изследвания.[1]
Карл и съпругата му се пенсионират от Военноморската изследователска лаборатория на 31 юли 2009 г., след общо за двамата 127 години на обслужване на правителството на Съединените щати – Карл се присъединява през 1944 г., а съпругата му, две години по-късно.
Джером Карл умира на 6 юни 2013 година на 94-годишна възраст.
Признание
Карл и Хърбърт А. Хауптман са отличени с Нобелова награда за химия през 1985 г. за работата си в използването на техники на ренгеноструктурен анализ, използван за определяне на структурата на кристали.
Източници
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|