Вернер Арбер е швейцарски микробиолог и генетик, нобелов лауреат.
Биография
Роден е на 3 юни 1929 г. в Гренихен.[3] След като завършва основното си образование в Аарау, учи в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Завършва с диплома по природни науки. Премества се в биофизичната лаборатория в Женевския университет по препоръка на преподавателя си по физика, проф. Пол Шерер. Там се потапя в света на бактериофагите, област, която до онзи момент не е обект на много внимание. През 1958 г. получава докторска степен.
След кратки изследователски пътешествия отвъд Атлантическия океан Арбер се връща в Женева през 1960 г.
От 1971 г. е преподавател по молекулярна микробиология в Базелския университет, където спомага създаването на нов интердисциплинарен биоцентър.[4]
Отличия
Арбер остава в историята със своите изследвания върху защитните ензими, характерни за бактериите, които модифицират генетичния материал на бактериофагите (вирусите, атакуващи бактериите) и не позволяват репликацията им. Такива ензими се наричат рестрикционни ензими.[5] Откриването им обуславя решителния подем на изследванията в областта на генното инженерство през 60-те години на XX век.
Заради огромните си приноси Арбер е удостоен с Нобелова награда през 1978 г.[4]
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
