Валтер Хес

Валтер Хес
Walter Rudolf Hess
швейцарски биолог
Роден
Починал
12 август 1973 г. (92 г.)
Локарно, Швейцария
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Националност Швейцария
Учил вЦюрихски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вБонски университет
Цюрихски университет
Награди Нобелова награда за физиология или медицина – (1949)
Валтер Хес в Общомедия

Валтер Рудолф Хес (на немски: Walter Rudolf Hess) е швейцарски физиолог носител на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му в резултат на открития свързани с отбелязване на зоните на мозъка, които служат за контрол на вътрешните органи в човешкото тяло.[1] Дели наградата си с Егаш Мониш.

Биография

Призход и младежки години

Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария в семейството на университетски преподавател по физика. Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин, Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.

Научна кариера

През 1912 г. работи като преподавател по физиология в университета в Бон, Германия. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и във връзката им с дишането.

От 1917 г. е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 г. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия.

През 1948 г. публикува обобщения си труд „The Functional Organization of the Diencephalon“ („Функционална организация на диенцифалона“), който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.

Признание

Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ и на Папската Академия на науките.

През 1949 г. Валтер Хес „за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи“ поделя и получава половината от Нобелова награда за физиология или медицина с португалския невролог Егаш Мониш.

Източници

  1. ↑ His Nobel Lecture on "The Central Control of the Activity of Internal Organs"
  • Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Изд. „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни