Георг Кьолер
Георг Жан Франц Кьолер (на немски: Georges Jean Franz Köhler) е германски биолог. Заедно със Сезар Милстейн и Нилс Кай Йерне, Кьолер печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1984 г. за „работа върху имунната система и производството на моноклонални антитела“. Техниката на Милстейн и Кьолер за производство на моноклонални антитела поставя основата за използването на антителата за диагностика, терапия и много други научни приложения.[3]
Биография
Кьолер е роден в Мюнхен на 17 април 1946 г. Баща му, Карл, е германец, а майка му, Раймон, е от френски произход.
През април 1974 г. Кьолер започва следдокторска изследователска стипендия в Лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж, Обединеното кралство, където започва да работи със Сезар Милстейн по разработването на лабораторен инструмент, който да им помогне да изследват механизма, който е в основата на разнообразието от антитела. По време на тази работа те изобретяват своята хибридомна техника за производство на антитела. Кьолер продължава да работи по техниката, когато се завръща в Базелския институт по имунология през април 1974 г.[4] Той остава в Базелския институт още девет години, през които време продължава да изследва разнообразието от антитела. През 1986 г. Кьолер става директор на Института по имунобиология „Макс Планк“, където работи до смъртта си през 1995 г.[5] [6] Умира във Фрайбург вследствие на сърдечно заболяване.[7]
Личен живот
По време на следването си Кьолер се запознава с Клаудия Райнтиес, която по това време е асистентка на лекар. Двамата се женят през 1968 г. Имат три деца: Катарина, Лусия и Фабиан.[8]
Източници
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|