Люк Монтание
Люк Монтаниѐ (на френски: Luc Montagnier) е френски вирусолог.
Заедно с Франсоаз Баре-Синуси открива ХИВ, вируса на СПИН. През 2008 г. за откритието си двамата френски учени, заедно с Харалд цур Хаузен, получават Нобелова награда за медицина.[2]
Биография
Роден е на 18 август 1932 година в Шабри, Франция, единственото дете в семейството на Антоан Монтание, счетоводител, и съпругата му Мариан Русле. От ранно детство започва да се интересува от наука.
Учи в колежа в Шателро, а след това следва в университетите на Поатие и Париж. През 1972 г. постъпва в парижкия Институт „Пастьор“, професор е по вирусология от 1975 г.
След получаването на Нобеловата награда през 2008 г. Монтание започва да прави спорни изявления и заема позиции, които научната общност отхвърля[3]. Така през 2017 г. той се обявява против ваксинациите, а през 2020 г. твърди, че вирусът на Ковид-19 е изпуснат от китайска лаборатория.[4]
- Откриване на вируса на СПИН
През 1982 г. Уили Розенбаум, лекар, работещ в болница „Hôpital Bichat“ в Париж, моли да проучи възможността причината за мистериозния нов синдром, който по-късно е наречен СПИН, да е вирус. Розенбаум е имал решаваща роля в откриването на вируса на СПИН, защото често на научни конференции е изразявал своята хипотеза, че източникът на болестта е вирусен, и дори е направил биопсия на лимфен възел от свой пациент, където е открит вирусът.
През 1983 г. група от изследователи и лекари, водена от Монтание и Франсоаз Баре-Синуси, открива вируса, причиняващ болестта.[5] Първоначално вирусът се нарича LAV (Lymphadenopathy-associated virus). Година по-късно, след като група от американски изследователи, ръководени от Робърт Гало, потвърждава откритието, вирусът получава ново име HTLV-III (човешки Т-лимфотропен вирус тип III).[6]
През 1990 г. Монтание отрича, че ХИВ може сам да предизвика СПИН. Той заявява, че ХИВ се нуждае от кофактор, който според него е микоплазма. Повечето съвременни учени не споделят това виждане.
Монтание води спорове с Робърт Гало за това кой пръв е изолирал ХИВ, но накрая двамата се съгласяват на компромисно решение: и двамата се записват като откриватели на вируса ХИВ.
В продължение на няколко години в научния свят продължават споровете на кого принадлежи правото на първоначалното откритие на вируса, на екипа на Монтание или на този на Гало. През 2008 г. спорът изглежда окончателно уреден след обявяването на Нобеловата награда за физиология и медицина за Монтание и Франсоаз в Съединените щати за откриването на вируса на СПИН, без споменаването на работата на Гало.
Монтание е съосновател на Глобалния фонд за изследване и превенция на СПИН и съвместно управлява Международната програма за вирусологично сътрудничество.
- Някои от ненаучните концепции на Монтание[7].
- Водата има „памет“ за патогените, които вече не са в нея;
- Участъци от ДНК на патогените излъчват електромагнитни вълни, които могат да се използват за диагностициране на заболявания;
- Антиоксидантите и биологично активни добавки (витамини, минерали, пробиотици) стимулират така имунната система, че това може да помогне на хората да се борят със СПИН.
Библиография
- Des Virus et des hommes, Odile Jacob, 1994, 300 p.
- Sida et société française, La Documentation française, 1994
- в съавторство с R.Daudel, Le Sida, Flammarion, coll. „Dominos“, 1994
- Les Combats de la vie, Jean-Claude Lattès, 2008
- в съавторство с Michel Niaussat и Philippe Harrouard, Le Nobel et le Moine: dialogues de notre temps, Libra Diffusio, 2009
Източници
- ↑ 530/000176999 // NNDB.
- ↑ www.nytimes.com
- ↑ ((fr)) Damien Mascret, Le lent naufrage scientifique du Professeur Luc Montagnier, в-к „Фигаро“, 17/11/2017.
- ↑ ((fr)) 04-17-2020 „Le coronavirus est un virus sorti d’un laboratoire chinois avec de l’ADN de VIH“, selon le prix Nobel de Médecine Luc Montagnier, Cnews.fr, 17/04/2020.
- ↑ Barré-Sinoussi F, Chermann JC, Rey F, Nugeyre MT, Chamaret S, Gruest J, Dauguet C, Axler-Blin C, Vézinet-Brun F, Rouzioux C, Rozenbaum W, Montagnier L (1983). „Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired immune deficiency syndrome (AIDS)“. Science 220 (4599): 868 – 871. PubMed
- ↑ Popovic M, Sarngadharan MG, Read E, Gallo RC (1984). „Detection, isolation, and continuous production of cytopathic retroviruses (HTLV-III) from patients with AIDS and pre-AIDS“. Science 224 (4648): 497 – 500. PubMed
- ↑ Butler Trial draws fire (en) // Nature : списание. — 2010. — Vol. 468. — P. 743. — DOI:10.1038/468743a — PMID 21150965.
Вижте също
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|