Йошинори Осуми
Йошинори Осуми (大隅 良典, Ōsumi Yoshinori) е японски учен, клетъчен биолог, специализирал в областта на автофагията.
Преподава в Центъра за съвременни изследвания към Токийския технологичен институт. През 2012 година получава научната награда „Киото“, а на 5 октомври 2016 г. е обявен за носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за откритите от него механизми на автофагия.
Биография
Осуми е роден на 9 февруари 1945 г. във Фукуока, Япония. Получава бакалавърска степен през 1967 г. и докторска – през 1974 г., и двете от Токийския университет. В периода 1974 – 1977 г. прави постдокторска специализация в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.
През 1977 г. се завръща в Токийския университет като научен сътрудник, назначен е за лектор през 1986 г. и повишен до доцент през 1988 г. През 1996 г. се мести да живее в град Оказаки и постъпва на работа в Националния институт за основна биология, където получава професорски пост. От 2004 до 2009 година е професор и в Университета в Хаяма, Япония. През 2009 година става едновременно професор емеритус в Националния институт, и в Университета в Хаяма, и професор в Института за интегрирани изследвания (ИИИ) към Токийски технологичен университет (ТТУ). След пенсионирането си през 2014 година, продължава да работи като професор в Института за иновативни изследвания към ТТУ. Ръководител е на изследователската група по клетъчна биология, към ИИИ на ТТУ.
Когато Осуми започва кариерата си, автофагията е вече известна за науката, терминът е въведен през 1963 година и с него се означава процеса, при който клетките разрушават и преработват своите клетъчни органели (буквално „автофагия“ означава „самоизяждане“). През 1990-те, групата на Осуми описва морфологията на автофагията при дрожди и провежда скрийнинг на мутирани дрождени клетки, при който са идентифицирани гените, които отговарят за способността на клетката да автофагира.
През 2016 година Йошинори Осуми получава Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития в областта на механизмите на автофагията. Така той става 23-тият японец – Нобелов лауреат, а преди него в категорията за физиология или медицина петима други японци са получавали наградата.
Източници
Нормативен контрол | |
---|
|
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
|
|