PROFILPELAJAR.COM

Корней Жан Франсоа Хейманс
Corneille Jean François Heymans
	Корней Жан Франсоа Хейманс Corneille Jean François Heymans
белгийски учен–физиолог
Роден	28 март 1892 г. Гент, Белгия
Починал	18 юли 1968 г. (76 г.) Кноке, Белгия
Погребан	Гент, Белгия
Учил в	Гентски университет
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Университетски колеж Лондон; Гентски университет
Видни студенти	Паул Янсен
Известен с	Барорецепторите и хеморецепторите, регулиращи дишането и кръвообращението
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина, 1938 г.
	Корней Жан Франсоа Хейманс в Общомедия

Корней Жан Франсоа Хейманс (Corneille Jean François Heymans) е фламандски физиолог, носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1938 г.

Биография

Корней Хейманс е роден на 28 март 1892 г. в Гент, Белгия. Баща му е професор по фармакология и ректор на Гентския университет, където след дипломирането си в Йезуитския колеж „Свети Барб“ Хейманс постъпва да учи и получава докторска степен през 1920 г.^[1]

След завършването си Хейманс работи последователно в Колеж дьо Франс, Лозанския университет, Университетски колеж Лондон, Медицинското училище към Университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Кливлънд, Охайо.^[1] През 1922 г. Хейманс става преподавател по фармакодинамика в Университета в Гент и през 1930 г. наследява баща си Жан-Франсоа Хейманс на поста професор по фармакология, като впоследствие е назначен и за ръководител на катедрата по фармакология, фармакодинамика и токсикология, и за директор на наречения в чест на баща му Институт по фармакология и терапевтика „Ж. Ф. Хейманс“.^[1]

Хейманс е дългогодишен главен редактор на основаното през 1895 г. от баща му списание „Archives Internationales de Pharmacodynamie et de Therapie“. Член е на Папската академия на науките, Френската академия на науките и Кралското дружество на изкуствата.^[2]

През 1929 г. Хейманс сключва брак с офталмоложката Берте Мей, с която имат 4 деца. Почива от сърдечен удар в Кноке, Фламандски регион.

Научни изследвания

Основните направления на научните изследвания на Корней Хейманс са свързани с регулацията на дишането и кръвообращението. Той използва и доразвива въведената от баща му опитна постановка, в която две кучета са със свързано кръвообращение и за нуждите на експеримента у едно от кучетата са запазени или прекъснати определени или всички нерви, свързващи главата с тялото.

В серия прецизно проведени експерименти Хейманс доказва, че за дишането и кръвообращението са отговорни два вида рецептори – барорецептори (пресорецептори) и хеморецептори (химиорецептори):

Барорецепторите, които са открити съвместно от баща и син Хейманс, реагират на промени в кръвното налягане. Разположени в областта на каротидния синус (разширение на сънната артерия), при повишаване на кръвното налягане, в барорецепторите се пораждат нервни импулси, които по вагусовия нерв достигат центровете на дишането и кръвообращението в продълговатия мозък и задействат рефлексни механизми за понижаване на кръвното налягане и белодробна вентилация.
Хеморецепторите, открити през 1926 г. от Корней Хейманс, проявяват чувствителност към промените в химическия състав на кръвта и по-специално към промяната на киселинността (pH), на съдържанието на кислород и на въглероден диоксид. Хеморецепторите, разположени в близост до барорецепторите, реагират при понижение на белодробната вентилация (понижен кислород и завишен въглероден диоксид в кръвта) и при спадане на кръвното налягане. Изпращат сигнали до дихателния център, в резултат на които дишането се учестява и съдържанието на кислород и въглероден двуокис в кръвта се нормализира.^[3]

За изследванията му Корней Хейманс е самостоятелно удостоен през 1938 г. с Нобеловата награда за физиология или медицина.^[4] В знак на признание на негово име е наименуван лунният кратер Хейманс.

Източници

↑ ^а ^б ^в Corneille Jean François Heymans – Biography // Nobel Media. Посетен на 2 май 2011.
↑ Chen, K. K. (ed.) (1969) The first sixty years 1908 – 1969, p.145 Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., The American Society for Pharmacology and Experimental Therapeutics.
↑ Еднотомна енциклопедия „Нобелови лауреати“, Издателство на БАН, Фондация „Отворено общество“, 1994
↑ Boron, Walter F. and Emile L. Boulpaep. Medical Physiology. Saunders, 2012, p. 555.