Роджър Корнбърг
Роджър Дейвид Корнбърг (на английски: Roger David Kornberg) е американски биохимик и професор по структурна биология. Носител е на Нобелова награда за химия от 2006 г. за изследванията си върху процеса, чрез който генетичната информация се копира от ДНК към РНК или „молекулярната основа на еукариотната транскрипция“.[1][2][3][4][5][6]
Ранен живот и образование
Корнбърг е роден на 24 април 1947 г. в Сейнт Луис, Мисури. Той е най-големият син на биохимика Артър Корнбърг (също нобелов лауреат) и Силви Рут (Леви), която също е биохимичка. Получава бакалавърска степен по химия от Харвардския университет през 1967 г., а през 1972 г. защитава докторската си дисертация по физикохимия в Станфордския университет.[7]
Научна дейност
Корнбърг продължава с постдокторантска изследователска работа към Лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж, Англия. След това е назначен за асистент по биохимия в Медицинското училище на Харвард през 1976 г. Две години по-късно е назначен за професор по структурна биология в Станфорд.
Всички организми имат гени, които се кодират от ДНК, а информацията впоследствие копира към РНК, която създава протеини. Когато дадена клетка прояви определен ген, тя копира (транскрибира) ДНК последователността към информационната РНК. Последната се придвижва извън ядрото към рибозомите. Те прочитат информационната РНК и превеждат (транслират) кода в правилната последователност от аминокиселини, за да произведат протеините на гена. ДНК се транскрибира към информационна РНК с помощта на ензима РНК полимераза II и различни протеини. Използвайки дрожди, Корнбърг идентифицира ролята на полимеразата и други протеини при транскрибирането на ДНК и създава триизмерни изображения на протеиновия куп чрез рентгенова кристалография. Оказва се, че РНК полимераза II се използва от всички организми с ядра, включително и хората, за транскрибиране на ДНК.
Корнбърг е изследователската му група правят няколко фундаментални открития относно механизмите и регулацията на еукариотната транскрипция. Още като студент под менторството на Хардън Макконъл в Станфорд той открива страничната дифузия на фосфолипидите в двуслойните мембрани. Като постдокторант в Кеймбридж, работейки с Аарон Клуг и Франсис Крик, той открива, че нуклеозомата е основният протеинов комплекс, съдържащ хромозомна ДНК в ядрото на еукариотните клетки.[8] В нуклеозомата, Корнбърг намира че ДНК обвива октамер на хистонови протеини. Заедно с Яхли Лорч, Корнбърг показва, че нуклеозома с промотор предотвратява започването на транскрипцията, което води до разпознаването на функционалната роля на нуклеозомата, която служи като общ генен репресор.[9]
Екипът на Корнбърг в Станфорд по-късно успява да разработи надеждна система за транскрипция от хлебна мая, прост едноклетъчен еукариот, който използват за изолиране в чиста форма. Благодарение на работата им става ясно, че тези протеинови компоненти се запазват при всички еукариоти, от дрождите до човешките клетки. Използвайки тази система, Корнбърг открива, че предаването на регулаторни сигнали на гените към РНК полимеразата е съпроводено от допълнителен протеинов комплекс, който нарича медиатор.[10][11]
Корнбърг отдава две десетилетия на разработването на методи за визуализиране на атомната структура на РНК полимеразата и свързаните с нея протеинови комплекси. Използвайки рентгенова кристалография той получава триизмерна картина на РНК полимеразата с атомна резолюция.[12][13]
Освен като изследовател, Корнбърг работи и в научно-консултативните съвети на няколко компании и служи като директор на няколко компании.
Източници
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|