Рьоджи Нойори
Рьоджи Нойори (на японски: 野依 良治) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2001 г. заедно с Уилям Ноулс и Карл Бари Шарплес. Двамата с Ноулс изследват хирално катализираните хидрогенации.
Ранен живот и образование
Рьоджи Нойори е роден на 3 септември 1938 г. в Кобе, Японската империя. Още от първите си години в училище се интересува от физика. Интересът му се разпалва още повече от известния японски физик Хидеки Юкава (нобелов лауреат от 1949 г.), който е близък приятел на баща му. По-късно започва да се запалва по химията, след като присъства на представяне на найлона на промишлено изложение. Той вижда силната страна на химията като способността ѝ да създава продукт с висока стойност от почти нищо. Впоследствие е приет за студент в департамента по промишлена химия в Киотския университет, от който завършва с бакалавърска степен през 1961 г. След това получава и магистърска степен по промишлена химия от същия университет. В периода 1963 – 1967 г. е научен сътрудник в университета. Пак там завършва и докторантурата си през 1967 г.,[1] а на следващата година става доцент. След постдокторантска работа с Елайъс Кори в Харвардския университет, Нойори започва работа в Нагойския университет, където става професор през 1972 г. От 2003 до 2015 г. е президент на изследователския институт Riken.[2]
Научна дейност
Нойори се занимава усилено в областта на катализата и зелената химия. Той споделя, че способността да се измислят правилни и практични химични синтези е необходимо за оцеляването на човешкия вид.[3] Той поощрява учените да са политически активни.[4] В днешно време Нойори е председател на Съвета за възстановяване на образованието, установен от японския министър-председател Шиндзо Абе.[5]
Нойори е най-известен с асиметричната хидрогенация чрез катализаторни комплекси от родий и рутений. Асиметричната хидрогенация има широко приложение при производството на лекарства. Той работи и по асиметричните процеси. Около 3000 тона ментол годишно се произвеждат по метода на Нойори за изомеризация на алилните амини:[6]
През последните години Нойори работи с Филип Джесоп по разработването на промишлен процес за производството на N,N-диметилформамид от водород, диметиламин и свръхкритичен въглероден диоксид в присъствието на RuCl2(PMe3)4 за катализатор.[7]
От 2001 г. Нойори е носител на Нобелова награда за химия, а от 2009 г. – на златен медал „Ломоносов“. Чуждестранен член е на Британското кралско научно дружество от 2005 г.[8]
Източници
- ↑ Ryoji Noyori – website Nagoya University
- ↑ RIKEN News March 24, 2015 www.riken.jp, Nature News March 24, 2015
- ↑ Noyori, Ryoji. Pursuing practical elegance in chemical synthesis // Chemical Communications (14). 2005. DOI:10.1039/B502713F. с. 1807 – 11.
- ↑ Keynote address, June 23, 2005, at the Second International Conference on Green and Sustainable Chemistry, Washington DC.
- ↑ Abe panel wants kids in class more, plus harsher discipline | The Japan Times Online. Search.japantimes.co.jp.
- ↑ Japan: Takasago to Expand L-Menthol Production in Iwata Plant. FlexNews. 10/01/2008
- ↑ Chemical synthesis using supercritical fluids. Wiley-VCH, 1999. ISBN 978-3-527-29605-7. с. 408–. Посетен на 27 юни 2011.
- ↑ Fellowship of the Royal Society 1660 – 2015 // Royal Society. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2015.
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|