PROFILPELAJAR.COM

Артури Виртанен
Artturi Ilmari Virtanen
	Артури Виртанен Artturi Ilmari Virtanen
финландски химик
Роден	15 януари 1895 г. Хелзинки, Финландия
Починал	11 ноември 1973 г. (78 г.) Хелзинки, Финландия
Погребан	Финландия
Националност	Финландия
Учил в	Хелзинкски университет; Александровски университет
Научна дейност
Област	Химия
Работил в	Университет Аалто, ; Хелзинкски университет
Награди	Нобелова награда за химия (1945)
	Артури Виртанен в Общомедия

Артури Илмари Виртанен (на фински: Artturi Ilmari Virtanen) е финландски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1945 година.

Биография

Роден е на 15 януари 1895 година в Хелзинки, Финландия. Започва магистратурата си по химия през 1913 г. и в 1918 г. защитава докторска степен по органична химия. През 1919 г. започва да работи в лабораториите на Вальо, голям производител на млечни продукти, а през 1920 г. става директор на лабораторията. През 1923 г. в Швеция работи с Ханс фон Ойлер-Келпин, който е награден с Нобелова награда за химия през 1929 г. Обратно във Финландия той става преподавател в Хелзинкския университет през 1924 г., където е известен със своите лекции по химия на живота (биохимия). Работи в лабораторията за Асоциацията на износителите на масло, която се превръща в лаборатория на университета. През 1930 г. е основан Института за биохимия и Виртанен остава там до смъртта си през 1973 година. Той става професор по биохимия в Хелзингския технологичен университет през 1931 г. и в Университета на Хелзинки през 1939 година.

Умира на 11 ноември 1973 година на 78-годишна възраст.

Източници

WH Brock. Virtanen, Artturi Ilmari // Encyclopedia of Life Sciences. 2001. DOI:10.1038/npg.els.0002936.
Jorma K. Miettinen. Artturi Ilmari Virtanen // Plant and Soil 43 (1 – 3). 1975. DOI:10.1007/BF01928489. с. 229 – 234.
R. A. Kyle; M. A. Shampo. Artturi Ilmari Virtanen // Journal of the American Medical Association 246 (2). 1981. DOI:10.1001/jama.246.2.150. с. 150.
Matti Kreula. In memoriam Artturi I. Virtanen 1895 – 1973 // Zeitschrift für Ernährungswissenschaft 13 (1 – 2). 1974. DOI:10.1007/BF02025018. с. 1 – 5.