Черешово (дем Неврокоп)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Черешово.
Черешово
Παγονέρι
— село —
Гърция
41.4011° с. ш. 24.0292° и. д.
Черешово
Източна Македония и Тракия
41.4011° с. ш. 24.0292° и. д.
Черешово
Драмско
41.4011° с. ш. 24.0292° и. д.
Черешово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина670 m
Население102 души (2021 г.)

Черешово (на гръцки: Παγονέρι, Пагонери, катаревуса: Παγονέριον, Пагонерион, до 1927 година: Τσερέσοβο[1][2][3]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География

Село Черешово е разположено на 670 m надморска височина[4] на десния бряг на река Места, на северните склонове на планината Боздаг.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от череша, по същия начин както Крушево е произведено от круша. Жителското име е черѐшовя̀нин (черя̀шовя̀нин), черѐшовя̀нка (черя̀шовя̀нка), черѐшовя̀не (черя̀шовя̀не).[5]

В Османската империя

През Средновековието Черешово е малко селце. Според Йордан Н. Иванов бързото увеличаване на българите в селото става през XVIII и началото на XIX век, когато в Черешово намират подслон бягащите от турските насилия, тъй като селото е голямо, а землището му е изключително малко и жителите му притежават земи във всички околни землища.[6]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Черешово са регистрирани 8 лица.[7] В османски данъчен регистър от 1569 – 1570 година в селото има 1 жител мюсюлманин, конвертит първо поколение, и 11 християнски семейства.[8] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Черешово (Черешова) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[9]

В XIX век Черешово е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Циресовон (Tsirésovon), Мелнишка епархия, живеят 1100 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Черешеви (Tchéréchevi) е посочено като село със 137 домакинства, 25 жители турци и 460 жители българи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Черешово, разположено е на стръмнини над десния бряг от Места при подножията на Боздаг. От Неврокоп пътят държи тъкмо 8 часа, а от Драма цели 11. Пада се на ЮИ от Неврокоп и служи за предел между Неврокопско и Драмско. Повечето отиват зидари по Драмско, Скеча и България. Селянете бедни. Църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Смесено училище, което се помещава в прекрасно триетажно здание. 30 ученика. 180 къщи; българе, 75 д. помаци. Има и гъркомане.[12] “

След 1885 година в гръцкото училище в селото преподава Атанас от Черешово. След 1903 година в училището преподава Йоанис Димитриадис, а след 1904 година – учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.[13]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Черешово (Черяшово) е смесено българско и турско селище. В него живеят 1100 българи християни и 100 турци,[14] а броят на българските къщи е 170.[15]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в Черешово влизат български войски. Част от турското население е избито, а част се спасява с бягство. По-късно няколко турски семейства се завръщат.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Черешово (Τσιρέσοβον, Чирешовон) живеят 1092 души.[16]

В 1918 и 1919 година част от българското население напуска селото и се настанява в Неврокоп и района.[6] През 1927 година името на селото е сменено от Черешово (Τσερέσοβο) на Пагонери (Παγονέρι).[2] През 1928 година в Черешово е настанено едно четиричленно гръцко бежанско семейство.[3] Според други данни в селото са настанени тридесетина семейства със 106 души бежанци.[4]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Черешово през годините е било както следва:[17]

Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски култури, а се занимава частично и със скотовъдство.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Черешово на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
На Падина[18] Ναπαντίνα Оропедион Όροπέδιον[19] връх Ю от Черешово (759 m)[18]
Върба[18] Βέρμπα Ития Ίτιά[19] местност на СЗ от Черешово[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1092[4] 668[4] 341[4] 592[4] 445[4] 447[4] 323[4] 264[4] 228[4] 231 154 102

Личности

Родени в Черешово
  • Атанас Влахов (Αθανάσιος Βλάχος, Атанасиос Влахос), гръцки андартски деец, четник на Дукас Дукас, участвал в сраженията при Пършово и Карлъково, загинал през 1908 година в сражение с българи[20][21]
  • Атанас Димитров Караянев (1866 - 1972), български духовник и общественик, деец на СМЕО
  • Велик Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[22]
  • Велик Бояджиев (1899 – 1967), български комунист
  • Георги Арнаудов (1901 – 1985), български лекар
  • Димитър Пенчев (Δημήτριος Πέντσας, Димитриос Пенцас), гръцки андартски деец, четник на Константинос Даис (капитан Царас) през 1906 – 1907 година[20]
  • Йоаким Граматиков (? – 1919), български революционер
  • Костадин (Коста) Ангелов Караянев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина, носител на бронзов медал[23] Награден с орден „За храброст“ IV степен през Първата световна война.[24] Безследно изчезнал на 29 октомври 1915 г. при връх „Голаш“.[25]

Литература

  • Митринов, Г. Данни за антропонимията на с. Черешово, Неврокопско (дн. Драмско) от 1907 г. - Дзяло, кн. 17, 2020. с. 1-19. ISSN 1314-9067

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 202. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 218.
  6. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 16.
  7. ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
  8. ↑ Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 149.
  9. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  11. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  13. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  15. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  16. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  17. ↑ Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  18. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
  20. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  21. ↑ Източникът твърди, че е загинал при село Керасия, Драмско, което е неясно.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
  24. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 76; ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 134-135
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 19
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“