PROFILPELAJAR.COM

Блатчен
Αχλαδιά
	Блатчен Αχλαδιά
— село —
	Блатчен Блатчен Блатчен
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Неврокоп
Географска област	Чеч
Надм. височина	590 m
Население	46 души (2021 г.)

Бла̀тчен или Бла̀чен (на гръцки: Αχλαδιά, Ахладия, на катаревуса: Αχλαδιάς, Ахладияс или Αχλαδέα, Ахладеа, до 1927 година Μπλάτσεν, Блацен^[1]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География

Блатчен се намира на 590 m надморска височина,^[2] близо до десния бряг на Места.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов Блатчен е жителско име от началното *Блат(ь)чане, което е от местното име *Блатьць = блато (сравнете Блатец), или от водното име *Блатце, множествено число *Блатца (сравнете Блаца). Жителското име е бла̀чанин, бла̀чанка, бла̀чане.^[3]

В Османската империя

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Блатчен (Плачани) са регистрирани 47 лица.^[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Блатчен (Блачане) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени – 7; немюсюлмани: 58 домакинства, неженени – 14; вдовици – 5.^[5]

В XIX век Блатчен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Блачен (Blatchen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители турци.^[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Блачан, лежи в един дол между Черешово и Ливадище. Местност хълмиста; нивята са по страните на баирите. Развъждат и много овце и кози. 26 къщи турски.^[7]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Блатчен (Блатченъ) живеят 200 турци.^[8]

В Гърция

В 1912 година през Балканската война в селото влизат български части. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция.

През 1923 година жителите на Блатчен са изселени по силата на Лозанския договор в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Блацен (Μπλάτσεν) на Ахладияс (Αχλαδιάς),^[9] което в превод означава Круша. Към 1928 година в Блатчен има заселени 32 гръцки семейства със 125 души - бежанци от Турция.^[10]

През май 1944 година селото е опожарено от български части, а населението му депортирано в България.^[11]

Населението произвежда тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Блатчен на 13 януари 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Ракан^[12]	Ρακὰν	Ипсома	Υψωμα^[13]	местност Ю от Блатчен^[12]
Весеник^[12]	Βέσενικ	Кидониес	Κυδωνιὲς^[13]	връх (1260 m), Ю от Блатчен^[12]
Боаз	Μπογὰζ	Стенорема	Στενόρεμα^[13]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	339^[2]^[14]	270^[2]^[15]	128^[2]	202^[2]^[15]	174^[2]^[15]	153^[2]^[15]	94^[2]^[15]	101^[2]^[15]	103^[2]^[15]	86^[15]	92	46

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Δράμα // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
↑ ^а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)