Странен

Странен
Πέρασμα
Гърция
41.3742° с. ш. 24.0956° и. д.
Странен
Източна Македония и Тракия
41.3742° с. ш. 24.0956° и. д.
Странен
Драмско
41.3742° с. ш. 24.0956° и. д.
Странен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина400 m
Население34 души (2021 г.)

Странен или още Страня, Истранян, Истирнани и Истране, (на гръцки: Πέρασμα, Перасма, до 1927 година Ιστράνε, Истране или Ιστράνια[1][2][3]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп в област Източна Македония и Тракия.

География

Странен се намира на 400 m надморска височина[4] на десния бряг на река Места и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Долна Лакавица, Борово и Връщен. Селото се намира на брега на язовир Черешовско езеро.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов Странен е жителско име от началното *Страняне от местното име *Страна, от страна.[5] Формата Истранен е с протеза на и.[6]

В Османската империя

В откъс от списък на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, съставен между 1498 и 1502 година, в село Странен (Странина) са регистрирани 17 немюсюлмански домакинства, 6 неженени и 1 вдовица.[7] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Странен (Истаране) е вписано както следва - немюсюлмани: 38 домакинства, неженени - 11, вдовици - 1.[8] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Странен (Истранян) са регистрирани мюсюлмани: 1, неженени - 1; немюсюлмани: 19, неженени - 2, вдовици - 4.[9] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Странен (Истранян) с мюсюлмани: 1, неженени - 1; немюсюлмани: 19, неженени - 2, вдовици - 4.[10] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Странен (Страни) както следва: мюсюлмани - 1 семейство и 2 неженени; немюсюлмани - 8 семейства и 22 неженени.[11] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Странен (Истирнани) с общо 18 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия.[12]

Население на Странен 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498-1502 17 6 1 - - 24
1519 38 11 1 - - 50
1530 19 2 4 1 1 27
1569 8 22 - 1 2 33
1723 - 18 18

В XIX век Странен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Странен (Stranen) е посочено като село с 50 домакинства и 160 жители помаци.[13] Според Стефан Веркович към края на XIX век Странен (Сранен) има помашко мъжко население 179 души, което живее в 50 къщи.[14] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Странен (Страня) е помашко селище. В него живеят 284 българи мохамедани[15] в 60 къщи.[16]

В Гърция

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Странен живеят 67 семейства или общо 288 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Странен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Странен (Ιστράνε, Истране) живеят 282 души.[17]

През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. Жителите на Странен емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Истране (Ιστράνε) на Перасма (Πέρασμα),[2] което в превод означава „проход“. През 1928 година в Странен са заселени 15 гръцки семейства с 56 души - бежанци от Турция.[3] По данни от преброяването през 2001 година в селото са останали само 28 души.[18][19]

Населението отглежда тютюн, жито и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 282[4] 196[4] 40[4] 152[4] 0[4] 170[4] 47[4] 45[4] 35[4] 28 26 34

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 194. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 129.
  7. Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 309.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 69.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  11. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 552-553.
  12. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 225-226.
  13. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  14. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  16. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  18. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година
  19. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)